Определение № 42 от 13.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2165/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 08.02.2017г. молба от [фирма] чрез пълномощника адв. О. за изменение на постановеното по делото решение № 139 от 16.01.2017г. в частта му за разноските чрез намаляване на поставените в тежест на молителя разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поддържа се, че съгласно чл. 78, ал.8 ГПК юрисконсултското възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който в случая е по 450 лв. за всяка инстанция или общо 1350 лв. за трите инстанции. Поради това се иска намаляване на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 145 478,94 лв. на 1350 лв. Ответникът по молбата „Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД взема становище, че молбата е недопустима, тъй като решението е влязло в сила, включително в частта за разноските. На второ място намира молбата за неоснователна, тъй като се основава на изменението на чл. 78, ал.8 ГПК, което е в сила от 27.01.2017г. и не е приложимо към настоящия спор. На трето място предявява искане за сезиране на Конституционния съд за обявяване противоконституционност на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в сега действащата й редакция, като такава създаваща неравноправно третиране на граждани на Република България - адвокати и юрисконсулти, които за един и същи труд получават различно възнаграждение. Върховният касационен съд, на Второ гражданско отделение, констатира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Неоснователни са изложените от ответника доводи за недопустимост на молбата предвид влизане в сила на решението. Разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК изрично сочи, че за решения, които не подлежат на обжалване, каквото е решението по настоящето дело, срокът за предявяване на искане за изменение в частта за разноските е един месец от постановяването му. При преценка на основателността на молбата съдът съобрази следното: С постановеното по делото решение № 139 от 16.01.2017г. е отменено решение №146 от 15.01.2016г. по гр.д. № 335/2015г. на Бургаски апелативен съд и вместо това е отхвърлен иска на [фирма] против „Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД по чл. 108 ЗС за установяване, че е собственик на основание придобивна давност и за предаване владението върху недвижим имот, представляващ едноетажна масивна сграда - столова към почивна база „Л.-1”, състояща се от кафене, магазин, стол-кухня, бар и склад, построена в парцел І-735 в кв.99 по плана на Н., с идентификатор № 51500.502.552.2 по кадастралната карта на града. При този изход ищецът [фирма] е осъден да заплати на ответника Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД сумата 153 713 лв. разноски за водене на делото във всички инстанции. Сумата на разноските е определена въз основа на приложения от страната списък на разноските - л.128 от делото. Видно от него юрисконсултското възнаграждение за всяка от инстанциите, възлизащо на 48 492,98 лв., е определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При тези обстоятелства молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна. Дължимото от страна на молителя юрисконсултско възнаграждение, полагащо се за осъществената защита на касатора, е определено в съответствие със закона. Позоваването на изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, извършено с ДВ бр. 8 от 24.01.2017г., е несъстоятелно. Към момента на приключване на устните състезания по делото изменението не е било в прието и въведените с него ограничения при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение не могат да се приложат по настоящето дело. Предвид неоснователността на молбата не следва да се разглежда искането на ответника за сезиране на Конституционния съд. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,