Определение № 8226 от 28.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7843/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Образувано е по частна жалба на „СОЛАРБАС“ ООД, [ЕИК], чрез процесуалния му представител адв. Иванов срещу определение № 884/23.05.2022 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело № 649 по описа за 2021 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против решение № ПИ-194/28.06.2021 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството на основание чл. 208, ал. 2 във вр. чл. 197, ал. 1, във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 срещу Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 ДОПК с изх. № C210001-012-0000025/26.02.2021 г., издаден от И. Трайков, на длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, офис Благоевград. Със същото определение е прекратено и производството по делото. В частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение като противоречащо на закона. Изтъкнати са доводи за наличието на законен интерес на дружеството от оспорване както на Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 ДОПК с изх. № C210001-012-0000025/26.02.2021 г., издаден от И. Трайков, така и на решение № ПИ-194/28.06.2021 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София. Иска се отмяна на определението и връщане на първоинстанционния съд за произнасяне по същество. Ответникът по частната жалба директора на ТД на НАП - гр. София не е изразил писмено становище. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд е бил сезиран с жалба от „СОЛАРБАС“ ООД срещу решение № ПИ-194/28.06.2021 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството на основание чл. 208, ал. 2 във вр. чл. 197, ал. 1, във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 срещу Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 ДОПК с изх. № C210001-012-0000025/26.02.2021 г., издаден от И. Трайков- старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, офис Благоевград. Административният съд е приел, че жалбоподателя се е легитимирал като трето лице със самостоятелни права върху възбранения имот. Прието е за безспорно и наличието на образувано изпълнително дело срещу ЕТ „Г. Илиева 2010“, като за обезпечаване на публичните вземания по делото е издадено Постановление за налагане на обезпечителна мярка /ПНОМ/ с изх. № C18001-022-0049455/10.07.2018 г., като същото постановление впоследствие е подписано с електронен подпис от публичния изпълнител и изпратено на длъжника на 22.07.2020. Установено е от съда, въз основа данните по делото, че съгласно Нотариален Акт № 66, том I, рег. № 904, дело 62/06.03.2020 г., вписан от Службата по вписванията с вх. рег. № 458 от 06.03.2020 г. процесния имот е продаден от ЕТ „Г. Илиева 2010“ на „СОЛАРБАС“ ООД. Съдът е приел, че защитата на трето лице със самостоятелни права върху вещта, срещу която е насочено принудително изпълнение може да бъде реализирана единствено по ред на чл. 266 и сл. ДОПК, само по административен ред. Прието е, че защитата по чл. 268, ал. 1 може да бъде реализирана само от длъжника и взискателя по изпълнителното дело, а съобразно фактите и обстоятелства по делото жалбоподателят не е в качеството на нито един от двамата. Според съда трето лице на което са засегнати правата от изпълнението съгласно чл. 269, ал. 1, 2 и 3 ДОПК, може да се защити чрез иск, срещу длъжника и взискателя. Въз основа на изложеното административния съд е оставил без разглеждане жалбата на „СОЛАРБАС“ ООД като недопустима и е прекратил първоинстанционното дело. Обжалваното определение е постановено правилно. В настоящия случай изпълнителното производство е образувано за обезпечаване на публични задължения на ЕТ „Г. Илиева 2010“. Към момента на налагане на обезпечителните мерки във връзка с изпълнителното дело с Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № C18001-022-0049455/10.07.2018 г., процесния недвижимия имот е бил собственост на ЕТ „Г. Илиева 2010“. След налагане на възбраната жалбоподателят е придобил процесните имоти съгласно Нотариален акт № 66/ 06.03.2020 г. Предвид тази фактическа установеност правилно административният съд е приел, че като собственик на възбранения недвижим имот „СОЛАРБАС“ ООД се явява трето лице със самостоятелни права върху обекта на изпълнението и съгласно чл. 210, ал. 1, т. 3 от ДОПК е страна в производството за принудително изпълнение. Съгласно относимите правни разпоредби и установените по делото факти, изводите на административния съд, че защитата от изпълнението по отношение на третите лица е предвиденият в чл. 269 от ДОПК исков ред, са правилни. Търсената от третото лице защита според сочената разпоредба е срещу длъжника и взискателя. Правилно е приел, че в ДОПК е изключена възможността третото лице, засегнато от изпълнението да обжалва пред съда решението на съответния териториален данъчен директор, каквито права имат длъжникът и взискателят. Разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК регламентира съдебното обжалване на решението на решаващия орган – директорът на ТД на НАП, и легитимираните за това лица са длъжникът или взискателя в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 от ДОПК. Възможността, предвидена в чл. 269 от ДОПК за защита чрез пряк иск е предоставена на третите лица, които не участват в производството по принудително изпълнение и съответно не могат да защитят правата си чрез обжалване на засягащите ги действия. С оглед изложеното, при постановяване на обжалваното определение съдът е спазил изискванията на закона и правилно не се е произнесъл по същество, тъй като е бил сезиран с недопустима жалба, която правилно е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното пред него съдебно производство. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Осмо отделение счита, че обжалваното определение не страда от пороци, водещи до неговата отмяна и като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. При изложените мотиви и на основание чл. 236 и чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение