Определение № 66 от 11.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 253/2010 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 140 от 27.04.10 на Председателя на Районен съд, гр. Г., с което е прекратено производството по НЧД № 00111/10 по описа на същия съд и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че не са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: С цитираното разпореждане, Председателят на Районен съд, гр. Г. е прекратил производството, образувано срещу С. Д. Р., на основание чл. 427, ал. 1 НПК, поради това, че съдиите по щат са се отвели от разглеждането му, с аргумента, че от деянието, обусловило процедурата по чл. 427 НПК, са засегнати лично те или техни колеги. Липсва отвод на командирования съдия, който обаче е засегнат от процесното деяние, поради което за него също е налице пречка по чл. 29 НПК. При това положение, съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав, което налага, на основание чл. 43, т. 3 НПК, да бъде определен друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото, а именно: Районен съд, гр. Д.. С оглед на изложеното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, І НО,