Решение № 8264 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4352/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) срещу Решение 230/22.02.2024 г. на Административен съд София-област (АССО) по адм. дело 1337/2023 г. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е следвало да извърши преценка дали искането на дружеството, съдържащо се в заявление вх. 10-03-38/27.09.2023 г. е основано на правоотношение, чието регулиране се извършва с издаване на индивидуален административен акт, дали са изпълнени условията по чл. 15 от Тарифа за таксите, които се събират от КРС по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) (Тарифата) и в тази връзка налице ли е за КРС задължение да се произнесе с изричен акт по искането, включително и писмен такъв. Сочи, че разпоредбата на чл. 35 ЗЕС е приложима само в случай, че са налице фактическите основания за произнасяне на КРС в рамките на предоставените й със закон правомощия. Касаторът счита, че в случая не са настъпили предвидените в чл. 15 Тарифата юридически факти, поради което не е налице задължение за КРС за произнасяне по връщането на недължимо платени според предприятието такси, тъй като не са изпълнени положителните предпоставки на правната норма, което прави искането на Йеттел България ЕАД недопустимо. Сочи, че на основание чл. 145, ал. 2 ЗЕС на 31.03.2023 г. Йеттел България ЕАД е заплатило авансово съответните годишни такси с отстъпка в размер от 5%, в съответствие с нормативната уредба, действаща преди влизане в сила на ПМС 47/31.03.2023 г. (ПМС 47/2023 г.), в сила от 08.04.2023 г., а в последното не са включени разпоредби, регламентиращи, че определените с постановлението по-ниски годишни такси за ползване на ограничен ресурс ще се прилагат и по отношение на предприятията, които вече са извършили авансови плащания преди датата на влизане в сила на този акт при действието на старата тарифа. Поради липсата на придадена обратна сила на нормите на изменената с ПМС 47/2023 г. Тарифа, касаторът намира, че спрямо Йеттел България ЕАД следва да се прилага правната уредба, която е действала към датата на настъпване на релевантния, според касатора, юридически факт а именно, извършеното от дружеството плащане на 31.03.2023 г. Формира извод, че не са налице надвнесени от страна на предприятието публични вземания, които да подлежат на връщане по реда на чл. 15 Тарифата. Иска съдебното решение да бъде отменено. Претендира пресъждането на разноски за касационното производство. Касаторът се представлява от юрк. Н. Димитрова и гл. юрк. Е. Мутафчиев. Ответникът по касационна жалба Йеттел България ЕАД (Йеттел) в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира пресъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. П. Гиздашка. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С обжалваното пред настоящата инстанция решение е отменен мълчалив отказ на КРС да се произнесе по искане на Йеттел България ЕАД, подадено на основание чл. 15 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС, постъпило в комисията с вх. 10-03-38/27.09.2023 г. За да постанови този резултат, от фактическа страна първоинстанционният съд приема, че Йеттел притежава Разрешение 013999/08.04.2009 г. за ползване на номерационен ресурс за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа. Съдът приема, че в горното си качество Йеттел дължи заплащане към КРС на годишна такса за ползване на ограничен ресурс (чл. 140, ал. 5, т. 1 и чл. 143 ЗЕС), годишна такса за контрол (чл. 139, ал. 2, т. 1 и чл. 141, ал. 1 ЗЕС), както и еднократни такси за административни услуги (чл. 139, ал. 2, т. 4 и чл. 142, ал. 1 ЗЕС), чиито размер е регламентиран в Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. Сочи, че съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕС таксите по чл. 143 с.з. се заплащат на 4 месечни вноски до края на тримесечието, за което се дължат. В същия смисъл е и чл. 13 Тарифата. На предприятието, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, е предоставена възможност по собствена преценка да заплати таксите по чл. 143 ЗЕС авансово, като в този случай таксата се заплаща с отстъпка от 5 на сто. Съгласно чл. 15 Тарифата недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Съдът установява, че на 31.03.2023 г. от страна на Йеттел са заплатени авансово годишната такса за ползване на радиочестотен спектър по Разрешение 013999/08.04.2009 г. в пълен размер от 1 720 488 лева, съобразно разпоредбите на Тарифата в редакцията й, действаща преди изменението на същата с ПМС 47/2023 г., в сила от 08.04.2023 г. Съдът приема, че по твърдение на Йеттел, дължимата от него такса, заплатена авансово, следва да бъде намалена със сумата от 251 099,25 лева. Поради това, с писмо вх. 10-03-38/27.09.2023 г. на КРС, Йеттел е отправило искане до КРС да бъде възстановена недължимо платена сума за годишна такса за 2023 г. за ползване на ограничен ресурс, в размер на 251 099,25 лв. (неточно посочено в съдебното решение 25 099,25 лева). При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че съгласно чл. 148 ЗЕС таксите по тарифата постъпват и се отчитат по бюджета на КРС, която е администратор на тези приходи. Сочи, че размерът на таксите и начинът на изчисляването им е регламентиран с Тарифата, като на основание чл. 15 от нормативния акт недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. С оглед горното, съдът приема, че именно КРС е компетентният да се произнесе по чл. 15 Тарифата орган. Доколкото по делото не е установено произнасяне на органа, съдът приема, че мълчаливият отказ на КРС да се произнесе с акт по чл. 15 Тарифата представлява волеизявление с властнически характер и засяга права и законни интереси на искателя, поради което е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол. Съдът формира извод, че оспореният мълчалив отказ на КРС е в противоречие с императивната норма на чл. 35, ал. 1 ЗЕС, която задължава КРС при осъществяване на своите правомощия да се произнася с мотивирани решения, като при преценка, че не са налице условията за издаване на искания акт, следва да се произнесе също с изричен писмен мотивиран акт в законоустановения за това срок. Сочи, че ЗЕС не допуска възможност за мълчаливо упражняване на правомощията на регулаторния орган и непроизнасяне по подадени по реда на закона заявления до него. Доколкото взетите при упражняване на законовите правомощия на КРС решения следва да изпълняват изискванията за форма и съдържание на административните актове като предпоставка и за съдебния им контрол, съдът достига до извода, че в случая липсва писмено решение на регулатора, а поради това и мотиви за формирането на властническото волеизявление на органа, с което е засегнато правото на защита на неговия адресат и е препятстван съдебния контрол по съществото на спора. Така мотивиран, съдът достига до решаващия извод, че мълчаливият отказ на КРС е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати на органа за произнасяне по направеното от Йеттел искане при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Както правилно приема първоинстанционният съд, лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, дължат заплащането на административни такси, чийто размер съответства на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им (чл. 139, ал. 1 ЗЕС). Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, таксите са годишна такса за контрол, размерът на която е определен в чл. 141 ЗЕС, и еднократна такса за административни услуги. Чл. 140 ЗЕС регламентира дължимите от предприятията, на които са предоставени индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, такси, а именно годишна такса за ползване на ограничен ресурс и такса за временно ползване на ограничен ресурс. Съгласно чл. 143 ЗЕС лицата, осъществяващи електронни съобщения след предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, заплащат годишни такси за ползване на номерационни ресурси, радиочестотен спектър или позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър. Разпоредбата на чл. 143а ЗЕС сочи, че размерите на таксите по чл. 140 и 143 се определят при отчитане на икономическото и технологичното състояние на пазара, а КРС определя размерите на приложимите такси за индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър по начин, който осигурява ефикасно предоставяне и използване на радиочестотния спектър, включително при прилагане на регламентираните в ал. 2 7 на същия член фактори и обстоятелства. Чл. 147 ЗЕС регламентира правомощието на Министерския съвет да приеме по предложение на КРС тарифа за таксите, които се събират от комисията, в която се определят техният размер, сроковете и начинът на плащането им. Изрично в ал. 3 на чл. 147 ЗЕС се сочи, че таксите се определят с оглед на постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите на обективност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност, като допълнителните административни разходи и съпътстващите такси се свеждат до минимум, а чл. 148 с.з. сочи КРС като администратор на приходите от такси, които постъпват и се отчитат по нейния бюджет. В чл. 15 от приетата на основание чл. 147, ал. 1 ЗЕС с ПМС 374 от 29.12.2011 г. Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения , е посочено, че недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересуваната страна. Функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения се извършват от КРС, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЕС. Както правилно сочи и първоинстанционният съд, при осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с мотивирани решения. Съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЕС тези решения са индивидуални или общи административни актове и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административния съд - София област. Гореизложеното идва да покаже, че като специализиран независим държавен орган, който изпълнява законовите, подзаконовите нормативни актове и общите административни актове в областта на електронните съобщения, политиката в електронните съобщения, политиката по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и политиката по пощенските услуги, като регулира и контролира осъществяването на електронните съобщения в съответствие със закона, КРС е единственият компетентен държавен орган, който може да се произнесе по отношение на вземания, произтичащи от извършването на електронни съобщителни услуги, а в конкретния случай свързани с предоставени индивидуални права за ползване на ограничен ресурс и предоставен номерационен ресурс. Не е спорно, че Йеттел притежава Разрешение 01399/08.04.2009 г. за ползване ограничен ресурс за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа, както и предоставен в тази връзка номерационен ресурс. Поради това и противно на изразеното от касатора разбиране, между страните съществува административно правоотношение с очертан от закона предмет на регулиране, който включва и дължимите от предприятието такси за ползване на ограничен ресурс, административни такси, както и такива за ползване на номерационен ресурс. Ето защо правилно АССО приема, че единственият компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на недължимо платена такса орган е Комисията за регулиране на съобщенията. Налице е ясно изразено искане да бъде извършено възстановяване на недължимо платена сума за годишна такса за 2023 г. за ползване на ограничен ресурс, подлежаща на възстановяване в размер на 251 099,25 лева, на което органът не е отговорил. ЗЕС не регламентира срок за произнасяне на КРС в този случай, поради което са приложими общите правила по АПК. Като колективен орган, произнасянето на КРС следва да стане в срока по чл. 57, ал. 6 АПК. Видно от публично достъпната информация на сайта на КРС, през м. октомври/2023 г. са проведени общо 4 заседания, а през м. ноември до датата на подаване на жалбата от страна на Йеттел на 10.11.2023 г. две заседания. Видно е, че комисията не се е произнесла с мотивирано решение по искането на предприятието в законоустановения срок. Следователно налице е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. По характер и последици този отказ е приравнен на изричния такъв. Като индивидуален административен акт, същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, каквато преценка е извършена с обжалваното пред настоящата инстанция решение. Правилно АССО приема, че оспореният мълчалив отказ е в противоречие с императивната норма на чл. 35, ал. 1 ЗЕС, която задължава КРС при осъществяване на своите правомощия да се произнася с мотивирани решения. Когато прецени, че условията не са изпълнени, комисията следва също да се произнесе с изричен писмен мотивиран акт в нормативно установения срок. Разпоредбите на ЗЕС не допускат мълчаливо упражняване на правомощията на органа, независимо от характера на отправеното към него искане. Взетите решения при упражняване на законовите правомощия на КРС следва да изпълняват изискванията за форма и съдържание на административните актове като предпоставка за упражняване на съдебния контрол по реда на АПК. В случая липсва писмено решение на регулатора, следователно и мотиви за формирането на властническото волеизявление, в резултат на което, както правилно приема и първоинстанционният съд, се засяга правото на защита на неговия адресат и се препятства съдебният контрол по съществото на спора. Недопустимо е едва в съдебното производство органът да мотивира отказа си, каквито опити са направени от процесуалния представител на КРС пред административния съд и пред настоящата инстанция с едни и същи съображения. Дали в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за връщане на недължимо платени такси от страна на Йеттел, включително дали с оглед авансово заплатените от него такси за ползване на ограничен ресурс, предприятието може да се ползва от приетите с ПМС 47/2023 г. изменения в Тарифата, са въпроси по съществото на спора, но нямат отношение към въпроса налице ли е мълчалив отказ по искането на дружеството или не, както и законосъобразен ли е същият. По изложените съображения, като е достигнал до извода, че по искането на Йеттел България ЕАД с вх. 10-03-38/27.09.2023 г., подадено на основание чл. 15 от Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на Закона за електронните съобщения, е формиран мълчалив отказ на КРС, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответната страна претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 143, ал. 1 АПК Комисия за регулиране на съобщенията следва да бъде осъдена да заплати в полза на Йеттел България ЕАД юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.