Определение № 1800 от 15.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8436/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Вълев, понастоящем в Затвора [населено място], против определение № 271/15.06.2023 г., постановено по адм. дело № 749/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е върнато искането му за отмяна на влязло в сила определение № 12/17.02.2023 г., постановено по адм. д. № 10049/ 2023 г. по описа на АС - Велико Търново. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение съдът на основание чл. 213а, ал. 1 изр. второ, във вр. с чл. 242 АПК е върнал молбата на Г. Вълев, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила определение № 12/17.02.2023 г., постановено по адм. д. № 10049/2023 г. на АС - Велико Търново, тричленен състав, с което е оставено в сила определение № 4/04.01.2023 г., постановено по адм. д. № 749/2022 г. на АС - Велико Търново. За да постанови този резултат съдът приел, че с определение № 115/24.03.2023 г., постановено по адм. д. № 749/2022 г. на АС - Велико Търново е оставено без уважение искането на Вълев да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски за производството по процесното искане за отмяна на влязло, като изрично му е указано че следва да представи документ за платена държавна такса в размер на 30 лв., внесени по сметка на ВАС. Определението на АС - Велико Търново е оставено в сила с определение № 5155/16.05.2023 г., постановено по адм. дело № 4555/2023 г. по описа на ВАС. Въз основа на горното, с разпореждане от 29.05.2023 г. на Вълев е изпратено копие от определението на ВАС ведно с указания за внасяне на дължимата държавна такса от 30 лева. С разпореждането изрично е указано на Вълев, че ако в указания срок посочената нередовност не бъде отстранена, съобразно разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. второ, вр. с чл. 242, ал. 1 АПК, искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт ще бъде върнато на подателя му. Разпореждането е съобщено лично на страната на 02.06.2023 г., като в указания срок документ, удостоверяващ плащането, не е представен. При установеното неизпълнение съдът е направил извод, че искането за отмяна следва бъде върнато, тъй като не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовността, изразяваща се в задължението за внасяне на държавна такса. Определението е валидно, допустимо и правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадено искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт произтича от нормата на чл. 242а АПК и е условие за редовност съгласно чл. 213, т. 3 АПК, във вр. с чл. 241 АПК. След препращането на искането за отмяна на АС - Велико Търново за администриране, съдът е разгледал искането на Вълев за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството, като същото е оставено без уважение. Отказът е потвърден от ВАС. Правилно първоинстанционният съд е изпратил копие от потвърдителното определение на ВАС на Г. Вълев, заедно с разпореждане с указания, че следва да внесе дължимата такса от 30 лева по сметка на ВАС, като изрично му е указано, че при неизпълнение на указанията искането му ще му бъде върнато. Разпореждането е надлежно съобщено на Вълев, но задължението за внасяне на дължимата се държавна такса не е изпълнено до момента на постановяване на обжалваното определение. Правилно при това положение с него искането за отмяна е върнато на основание чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 242, ал. 1 АПК. При така изложените съображения, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,