Определение № 164 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 876/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Б., срещу решение № 356 от 11.12.2014г. по в.т.д. № 635/2014г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 79 от 23.07.2014г. по т.д. № 301/2013г. на Силистренски окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 3 040 лева – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция. С първоинстанционното решение касаторът [фирма] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] по договор от 28.03.2013г. за наем на земеделска земя сумата 73 651,48 лева – наем за стопанската 2012-2013г., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2013г. до окончателното плащане и 4 780 лева съдебни разноски. С определение № 137 от 07.06.2016г. настоящото дело е спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на тълк.д. № 2/2015г. на ВКС, ОСГТК. Образуваното тълкувателно дело е приключило с приемане на ТР № 2 от 20.07.2017г., поради което е отпаднала причината за спиране на настоящото дело. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение