Решение № 3798 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2020 г.

Решение № 3798 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 114, т. 1 от Закона за управление на отпадъците. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите- град Русе срещу решение от 15.06.2020 г., постановено по административно дело № 145/2020 г. по описа на Административен съд-Русе, с което е отменено писмо изх. № И-486/14.02.2020 г., с което директорът на РИОСВ-Русе е задължил "Витте Аутомотив България" ЕООД да заплати продуктова такса в размер на 109 240, 04 лева. Касационният жалбоподател счита, че решението на съда е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради което моли за неговата отмяна. Претендира присъждането на направените съдебни разноски. Ответната страна- "Витте Аутомотив България" ЕООД със седалище в град Русе счита касационната жалба за неоснователна, поради което моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на деловодните разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура заключава, че жалбата е допустима и основателна. Сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което предлага на съда да го отмени. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и при спазване на установения в чл. 211, ал. 1 преклузивен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на събраните доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: Ответникът по касационната жалба - "Витте Аутомотив България" ЕООД стопанисва предприятие, находящо се в град Русе, ул. "Индустриален парк" № 19, където произвежда електронни и механични части за автомобилната индустрия. За производствените си нужди дружеството внася детайли и компоненти, които са опаковани в метални, пластмасови, картонени и дървени опаковки. В предприятието посочените детайли се разопаковат и от тях се сглобяват електронни и механични части за автомобилната индустрия, които се изнасят извън България. При извършена проверка от служители на РИОСВ-Русе е установено, че в дружеството са обособени закрити складове с ограничен достъп, в които разделно се съхраняват различни видове отпадъци. Отпадъците от опаковки се предават въз основа на договори на "Е-пак" ЕООД, "Екомакс" ЕООД и "Палет Сървиз" ЕООД. Съобразно информацията в отчетните книги, годишните отчети, представените договори и приемопредавателни протоколи за предаване на отпадъци, през 2018 година са генерирани отпадъци от опаковки с кодова характеристика 15 01 01 в размер на 163, 120 тона. Между страните по делото не се спори, че "Витте Аутомотив България" ЕООД не притежава разрешение за индивидуално изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1 от ЗУО и не членува в организация за оползотворяване на отпадъци от опаковки. Въз основа на извършената проверка е издадено и атакуваното пред първоинстанционния съд писмо изх. № И-486/14.02.2020 г., в което е посочено, че през 2018 г. в дружеството са генерирани отпадъци от опаковки с кодова характеристика 15 01 01 в размер на 163, 120 тона. Поради това на дружеството е дадено задължително предписание в седмодневен срок да заплати продуктова такса в размер на 109 240, 04 лева за пуснати на пазара 163, 120, т. картонени опаковки. В писмото изрично се сочи, че същото следва да се счита за покана за заплащане на дължимата продуктова такса по чл. 59 от ЗУО. Административният съд е приел, че издаденото писмо има характеристиките на административен акт. Приел е, че даденото разпореждане не е нищожно, доколкото чл. 114, т. 1 от ЗУО предоставя на директорите на РИОСВ правомощието да упражняват контрол за правилното начисляване и своевременното заплащане на продуктовата такса по чл. 59, ал. 1, т. 1 от ЗУО от лицата по чл. 14, ал. 1 от ЗУО, а предписанието е дадено именно във връзка с правилното начисляване на продуктова такса. Този извод се споделя и от касационната инстанция. Административният съд е приел, че даденото предписание е материално незаконосъобразно, тъй като в случая не е установено, че дружеството дължи продуктова такса за пуснати на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци по смисъла на съответната наредба по чл. 13, ал. 1 от ЗУО. За да направи този извод, съдът е съпоставил разпоредбите на ЗУО, Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса (НОРРЗПТ) и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО). Решението е валидно и допустимо, а направените от административния съд правни изводи съответстват на материалния закон. В глава ІІ, раздел ІІ на ЗУО се въвежда разширена отговорност на производителите на продукти, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци. Такива съобразно легалното определение на § 1, т. 7 от ДР на ЗУО са отпадъците, които се образуват след употреба на продукти от многобройни източници на територията на цялата страна и поради своите характеристики изискват специално управление. Чл. 13, ал. 2 от ЗУО сочи, че разширената отговорност се прилага и спрямо лицата, пускащи на пазара в Република България продукти, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци. Съобразно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки схемата на разширена отговорност на производителя се прилага по отношение на всички пуснати на пазара опаковани стоки. Цитираните разпоредби водят до извода, че след употребата на опаковани стоки се образуват масово разпространени отпадъци, за които разширена отговорност носят производителите, както и лицата, които пускат на пазара в България опаковани стоки. Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от ЗУО продуктова такса се заплаща от лицата по чл. 14, ал. 1 от ЗУО, пускащи на пазара продукти, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, които не изпълняват задължения и цели по реда на чл. 14, ал. 2 за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците съгласно този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1. Размерът и редът за определяне на продуктовата такса са установени с Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса (НОРРЗПТ). Продуктовата такса се дължи само в случай, че лицата, по чл. 2, ал. 1, не изпълняват задълженията си по чл. 14, ал. 1 от ЗУО индивидуално или чрез колективни системи. Между страните по делото не се спори, че ответникът "Витте Аутомотив" не притежава издадено разрешение да изпълнява задълженията си индивидуално и няма сключен договор с организация по оползотворяване. Чл. 3, ал. 1, от Наредбата предвижда по отношение на кои стоки се заплаща продуктова такса. Т. 3 на цитираната разпоредба предвижда заплащането на продуктова такса за опаковани стоки и/или опаковъчен материал, когато се използва за опаковане на стоки на мястото на продажба. Именно след употребата на внесените опаковани стоки на територията на Република България се образуват и отпадъци от опаковки, които се явяват масово разпространени отпадъци по смисъла на ЗУО. Продуктовата такса за опаковани стоки се определя по реда на чл. 16 от раздел ІV от НОРРЗПТ- въз основа на количеството на опаковъчните материали, съответстващи на пуснатите на пазара опаковани стоки. Не се предвижда заплащане на отделна продуктова такса за "опаковки". С даденото задължително предписание обаче ответникът по касация е задължен да плати продуктова такса именно за "пуснати на пазара картонени опаковки". По делото липсват каквито и да е данни, че дружеството пуска на пазара в Република България картонени опаковки. Както се изтъкна и по-горе, Наредбата не предвижда заплащане на продуктова такса за опаковки. Единствено относимата т. 3 на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда заплащане на продуктова такса за опаковани стоки или опаковъчен материал, когато се използва за опаковане на стоки на мястото на продажба, което е нещо съвсем различно от описаното в писмото. Освен това от данните по делото се установява, а това е изрично посочено и в самото писмо, че продуктовата такса е изчислена въз основа на информацията от отчетните книги за генерирани отпадъци от опаковки с кодова характеристика 15 01 01. Такъв начин за изчисляване на продуктова такса не е предвиден в Наредбата. Очевидно е, че при определянето на размера на таксата административният орган е изхождал от предположението, че всички предадени от дружеството отпадъци с посочения по-горе код представляват отпадъци от опаковани стоки, за които се дължи продуктова такса, което е в противоречие с разпоредбите на ЗУО и Наредбата. По изложените съображения решението на административния съд се явява валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответната страна за заплащане на направените по производството разноски е основателна и доказана. Същите са определени в минимален размер съобразно Наредба № 1 на ВАдвС, поради което възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерността му следва да бъде оставено без уважение.