Определение № 228 от 23.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 214/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение № 186/20.01.11г. по ч.гр.д.№ 3398/10г., с което П. окръжен съд е потвърдил разпореждане от 28.09.2010г. по ч.гр.д.№ 12850/10г. на Пловдивския районен съд за отказ да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника [фирма] за сумата от 2760 лв., представляваща вземане по договор за международен автомобилен превоз и сумата от 455 лв. – обезщетение за забава. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, с изм. с ДВ бр.100/2010г., не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. По силата на чл.280, ал.2 ГПК от касационен контрол са изключени въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10000 лв. В случая, производството по делото е образувано по искане за издаване за заповед за изпълнение на парично вземане, произтичащо от търговска сделка с цена от 2760 лв. Цената на вземането е под 10000 лв., поради което въззивният акт по искането за издаване на заповед на изпълнение не би подлежало на касационно обжалване и следователно определението, с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се издаде заповед за изпълнение не подлежи на контрол пред ВКС. Частната касационна жалба е постъпила на 14.02.2011г., поради което е приложил редът за обжалване след изменението на ГПК в сила от 21.12.2010г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд