Определение № 48 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на П. Т. П. срещу решение № 607 от 30.12.2019 г. по в. гр. д. № 903/2019 г. на Великотърновския окръжен съд. Със заявление вх. № 1725/17.02.2020 г. П. П. е оттеглил жалбата си. Поискал е и връщане на внесената държавна такса. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че поради десезиране на ВКС, производството по касационната жалба следва да бъде прекратено. Държавната такса обаче не подлежи на връщане по аргумент на чл.74, изр.1 ГПК и чл.3 ЗДТ. В този смисъл е и практиката на ВКС - определение № 289 от 28.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6512/2013 г., IV г. о., определение № 90 от 19.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 124/2019 г., I т. о., определение № 252 от 26.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2443/2015 г., I г. о. и др. Воден от изложеното, съставът на ВКС,