Определение № 841 от 19.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 752/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № 15886/8.Х.2010 г. на „Т.” ООД - Б, подадена против определение № 312 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 15.VІІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 502/10 г., с което е била оставена без разглеждане частна жалба на търговеца срещу въззивното определение № V-545 на Бургаския ОС, ГК, от 22.ІV.2010 г по ч.гр. дело № 599/2010 г.: за оставянето без уважение на молба на същото д-во по чл. 390 ГПК за допускане обезпечение на бъдещия му иск за обявяване относителна недействителност на сделка за прехвърляне собственост в/у МПС, който то възнамерявало да предяви срещу ответниците Н. М. М. от Б и „Ал`99” ЕООД - Б при предварително налагане на запор върху същата движима вещ.

Оплакванията на частния жалбоподател „Т.” ООД – Б са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение на ВКС в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на определение от настоящата инстанция, което да е идентично по смисъл и съдържание с постановеното от първостепенния съд – за удовлетворяване молбата на „Т.” ООД – Б по чл. 390 ГПК.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Ал`99” ЕООД - Б писмено е възразило чрез процесуалния си представител по основателността на съдържащите се в нея оплаквания за неправилност на атакуваното определение.

Ответникът по частната жалба Н. М. М. от Б не е ангажирал свое становище по основателността й.

Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното касационно производство настоящата частната жалба на „Т.” ООД - Б ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Ноторно е, че непосредствено след постановяване на атакуваното определение на тричленен състав на ВКС бе прието ТР № 1 от 21 юли 2010 г. на ОСГТК по тълк. дело № 1/2010 г., с което спорният по делото въпрос бе решен /със задължителна за съдилищата в Р. сила/ в смисъл, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, „не подлежи на касационно обжалване”.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение