Определение № 4091 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2536/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4, във вр. с ал. 7 от с.р., от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административния съд София-град и Административния съд - Бургас. Производството по делото е образувано първоначално пред Административния съд София-град по жалба на „Марина Несебър“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, [улица], с искане за отмяна, евентуално прогласяване на нищожността на Заповед № РД9Р-14/05.06.2015 г. на министъра на културата за промяна на класификацията и режимите за опазване на недвижима културна ценност „Старинен град Несебър“. С Определение № 1693 от 14.02.2024 г. по адм. дело № 1341 по описа на Административния съд София-град за 2024 г., на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 АПК, производството по това дело е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административния съд – Бургас. За да приеме, че делото не му е подсъдно, съдът е взел предвид седалището на дружеството-жалбоподател. Позовал се е на правилата за местната подсъдност, установени в чл. 133, ал. 1 АПК. Счел е, че, след като седалището на дружеството се намира в района на Административния съд – Бургас, делото следва да бъде изпратено на този съд. След получаване на делото в Административния съд – Бургас, е образувано адм. дело № 404/2024 г. по описа на този съд. С Определение № 1679 от 28.02.2024 г. по това дело, съдът е преценил, че делото не му е подсъдно. Повдигнал е спор за подсъдност с Административния съд София-град, прекратил е производството по делото и го е изпратил на Върховния административен съд за определяне на подсъдността. За да постанови този съдебен резултат, Ас-Бургас се е обосновал с правилата за родовата подсъдност, установени в чл. 132, ал. 1 и ал. 2 АПК. Приел е, че след като обжалваната заповед е издадена от министъра на културата, е без значение, при определяне на подсъдността, къде се намира седалището на жалбоподателя, доколкото делото е родово подсъдно на Върховния административен съд на основание чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Посочил е, че оспорената от дружеството Заповед представлява общ административен акт. Посочил е също така, че дори да се приеме, че обжалваната заповед не е издадена от министъра на култура при упражняване на конституционно възложени функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление и делото не е родово подсъдно на Върховния административен съд, то същото не се явява и местно подсъдно на Административния съд – Бургас. Като съобразил нормата на чл. 133, ал. 3 АПК и седалището на министъра на културата, е приел, че местно компетентен да разгледа жалбата на „Марина Несебър“ ООД е Административният съд София-град. Настоящият състав на касационната инстанция преценява, че спорът за подсъдност основателно е повдигнат от АС-Бургас. При обжалване на административен акт, първата преценка, която съдът следва да извърши, е за вида на оспореният административен акт. От определянето на вида на оспорения административен акт следва, кой е родово и местно компетентният съд да разгледа жалбата, кои и какви са предпоставките за нейната допустимост, респективно какво е производството за разглеждането й. Определянето на веда на оспорения административен акт е от изключително значение и за организиране на защитата на страните по делото. Административният съд София-град не е извършил тази преценка, не е съобразил и съдебната практика по този въпрос, в резултат на което е определил неправилно местно компетентния съд да разгледа жалбата. Оспорената Заповед № РД9Р-14/05.06.2015 г. на министъра на културата за промяна на класификацията и режимите за опазване на недвижима културна ценност „Старинен град Несебър“ представлява общ административен акт. По този въпрос има формирана трайна съдебна практика – Решение № 13992 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 10229/2016 г. на Върховния административен съд, Решение № 4046/28.03.2018 г. по адм. дело № 2038/2018 г. на Върховния административен съд, Решение № 11855/05.10.2018 г. по адм. дело № 7049/2018 г. на Върховния административен съд и Решение № 13790/16.10.2019 г. по адм. дело № 6787/2019 г. на Върховния административен съд, на петчленни състави. Същата е издадена на основание чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 65, ал. 1, т. 2, чл. 69, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН) и пар. 10 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН. С нея археологически резерват Старинен град Несебър е класифициран като групова недвижима културна ценност „Археологически резерват и историческо селище – архитектурно-строителна и урбанистична недвижима културна ценност – Старинен град Несебър“. Съгласно чл.66, ал.3 ЗКН, актовете за предоставяне на статут по чл.65, ал.1, т.2 и 3, както и отказите могат да се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Терминът съответния се свързва с компетентния съд според разпоредбите на чл.133 АПК. В конкретният случай, предвид характера на оспорения акт, местно компетентният съд следва да се определи според правилото на чл.133, ал.3 АПК и той е АССГ, на който делото следва да се изпрати за разглеждане. По тези съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия