Решение № 6640 от 5.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Пиперкова срещу решение 170 от 02.02.2022г. по адм. дело 916/2021г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед 8121К - 10279 от 17.09.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение на старши инспектор Д. Ичев от ОД на МВР- Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди, че решението е постановено в противоречие с константната съдебна практика на ВАС. По развити доводи в касационната жалба моли за отмяната на решението и отхвърляне на жалбата. В съдебно заседание, чрез процесуален представител юрк. Йовчева прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Иска се отмяна на решението и постановяване на такова по същество на спора. Ответникът Д. Ичев, чрез процесуален представител адв. Кацарски в представен по делото отговор на касационната жалба и в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Иска присъждане на направените по делото деловодни разноски, като прилага договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на старши инспектор Д. Ичев заповед 8121К - 10279 от 17.09.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.194, ал.2, т.4, вр. чл.197, ал.1, т.6 вр. чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл.226, ал. 1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността началник група Териториална полиция в сектор Охранителна полиция на 01 РУ Благоевград при ОДМВР Благоевград, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е издадена в противоречие с приложимия материален закон и с целта на закона, в несъответствие с чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и чл. 6, ал. 2 от АПК, поради това същата подлежи на отмяна. Съгласно посочената норма, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В оспорената заповед е извършен само формален анализ на тези обстоятелства. Така постановеното решение е правилно. Дисциплинарното производство е образувано по предложение 7930/23.03.2021 г. на директора на ОДМВР Благоевград и материали събрани по заповед 1899з-30/04.02.2021 г. на началника на 01 РУ Благоевград, за това, че на 02.02.2021 г. в [населено място], общ. Благоевград, в района на Табан за строителни отпадъци, старши инспектор Ичев е изхвърлил строителни отпадъци на нерегламентирано за това място, като постъпката му е станала обществено достояние, породила и негативни обществени нагласи и коментари в социалните мрежи. В процесната заповед се сочи, че с действията си старши инспектор Ичев е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (т.15, т.19, т.20 от Етичния кодекс), съставомерно по чл. 203, ал.1, т. 13 от ЗМВР, за което му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. За резултата от проведеното дисциплинарно производство, ДРО е изготвил обобщена справка 244р-18565 от 15.07.2021г., с която Ичев, се е запознал срещу подпис. В обобщената справка ДРО е описал фактическата обстановка, събраните доказателства и е преценил, че служителят е извършил нарушение на ЕКПДСМВР, като се предлага на дисциплинарнонаказващия орган (ДНО), да му наложи дисциплинарното наказание порицание. Министърът на вътрешните работи е запознат с обобщената справка и в рамките на своите правомощия като ДНО, е поставил резолюция, в която изразява несъгласие с предложението на ДРО относно вида на предложеното наказание. Правилно административния съд е извел извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон, при несъответствие с целта на закона и в разрез с правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Настоящата съдебна инстанция споделя изводът на АС - Благоевград , че доводите на дисциплинарно наказващия орган за наличие на фактическия състав по чл. 203, ал. 1, т. 13 - тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага винаги дисциплинарно наказание уволнение - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, са направени при превратно тълкуване на посочената норма. Няма спор, че деянието на Ичев е укоримо, че е обществено неприемливо в несъответствие с изискванията на т. 15, т.19 и т.20 от ЕКПДСМВР и че е станало известно на лица, макар и по независещи от него причини, извън системата на МВР - граждани, чрез излъчването на клипа с негово участие в две национални телевизии - Нова телевизия и БНТ, в социалната мрежа Фейсбук, отразено е и в регионална медия - вестник Струма - печатно и електронно издание. За да е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание на лицето, на посоченото основание, следва кумулативно да са налице както деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, така и същото задължително да уронва престижа на службата. Правилно съдът е приел, че въпреки извършеното от Ичев деяние да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, същото не уронва престижа на службата - авторитетът на МВР пред обществото, на което той служи до степен обосноваваща налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание. Под деяние, уронващо престижа на службата се разбира деянието да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. Не е задължително престижът да е вече уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи (Тълкувателно постановление 3/ 07.06.2007г. по т. д. 4/ 2007г. на ВАС). В случая, извършеното от Ичев, макар и да е морално укоримо - държавен служител на ръководна длъжност от МВР, изхвърля строителни отпадъци по нерегламентиран начин, който е призван като служител в МВР да дава личен пример с поведението си, а неговото поведение и действия, са станали достояние на обществеността, чрез средствата за масово осведомяване електронни медии, вестници и да са последвали негативни оценки в интернет форуми за действията му, съдът намира, че конкретиката на казуса, не налага квалифициране на извършеното като уронване престижа на службата. Извод в тази насока административният съд прави от следните многобройни обстоятелства, които са само формално коментирани в оспорената заповед. Процесното поведение е извършено в извънработно за служителя на МВР време, без същият да носи униформа или друг отличителен знак на МВР. От свидетелските показания на Г. Николова и Р. Николов, става ясно, че след като е осъзнал неправомерността на действията си, служителят е изразил съжаление, като е поел ангажимент, строителните отпадъци да бъдат премахнати, което очевидно се е случило, доколкото същите не са били налични на мястото на изхвърляне, още на следващия ден. Важно е да се отбележи и факта, че Ичев, въпреки ръководната си длъжност в 01 РУ на МВР Благоевград, не е направил опит да злоупотреби с властта си, нито пред свидетелите - очевидци, които са констатирали нарушението му. Служителят е съдействал изцяло на проведеното дисциплинарно производство. Следва също така да се посочи, че извод за уронване на престижа на службата, не може да бъде изведен само и единствено и от факта, че деянието на Ичев, е станало достояние на широк кръг лица, поради публикуването на видеоклипа по две национални телевизии и в една регионална медия, съответно затворена фейсбук група. Подобно възприемане на тази теза, води до извод, че излъчването на всеки видеоклип в посочените медии, независимо от съдържанието му, щом не е с позитивна информация, уронва престижа на службата. Настоящия съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че действащият ЗМВР предвижда, за нарушение като процесното, което безспорно съответства и на обществения интерес, да бъде санкциониран извършителят с друго, по- леко по вид дисциплинарно наказание. Чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР предвижда, че за нарушаване на етичните правила на служителите от МВР може да се наложи дисциплинарно наказание порицание, точно в тази насока са били двукратните предложения на ДРО, адресирани до наказващия орган, за налагането на точно този вид наказание, което безспорно не е било задължително за възприемане от Министъра на вътрешните работи, но доколкото членовете на ДРО са служители на МВР, работещи в процесната дирекция - ОД на МВР - Благоевград и граждани, живеещи на територията на областта, които най - добре са запознати с обществения отзвук от постъпката на Ичев, следва да се приеме, че са предложили адекватно по вид, дисциплинарно наказание, което органът не е приел. Първоинстанционният съд правилно намира, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона, и в разрез с правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно посочената норма при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В процесната заповед е извършен само формален анализ на тези обстоятелства, като липсва съпоставяне между 13 - те награди, с които служителя Ичев е удостоен - 5 пъти с писмена похвала, 3 пъти с парична награда, 3 пъти с индивидуална парична награда, 1 път с колективна парична награда и 1 път с обявяване на благодарност, като същият е наказван за 20 годишната си практика, 4 пъти, с нетежки по вид наказания, последното от които през 2016г., и които към настоящия момент всички са погасени, т. е. същият следва да се счете, за ненаказван, по смисъла на ЗМВР. Липсват каквито и да е мотиви в процесната заповед, че целите на дисциплинарното наказване няма да бъдат постигнати и с налагането на по- лекото по вид и също възможно дисциплинарно наказание - това по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - порицание, което обуславя извод и за нарушаване на принципа на съразмерност в административния процес, закрепен в чл. 6, ал. 2 от АПК и на издаване на акта в несъответствие с целта на ЗМВР. При така установените нарушения от страна на административния орган не може да се приеме, че служителя правилно е санкциониран с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение на осн. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и съответно, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР правилно е прекратено на осн. чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Решението на първоинстанционния съд е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 1600 лв. Направеното възражение за прекомерност от касатора е неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и осъщественото от упълномощения адвокат в пълен обем процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, изразяващо се в изготвен подробен и мотивиран отговор на касационната жалба и личното явяване в открито съдебно заседание.