Определение № 861 от 01.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. К. И. и Д. И. К. против решение № 696 от 19.11.2009г. по гр.д.№ 746/2009г. на В. окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 168 от 30.06.2009г. по гр.д.№ 42/2009г. на РС-гр.Бяла С.. С последното е уважен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от Ц. кооперативна банка против касаторите за дворно место от 570 кв.м., находящо се в[населено място], съставляващо парцел 12 от кв. 88, ведно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че въззивният съд не е обсъдил доводите на ответниците, че не е вписана исковата молба, че ищеца не е собственик, защото не е вписан договора за продажба на предприятие и не е породил действие, защото не са настъпили предпоставките, предвидени в договора за това.. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани два въпроса: 1. Ц. станала ли е собственик на процесния имот като не са налице условията договорът за продажба на предприятие да породи правно действие и 2.допустим ли е иск по чл. 108 от ЗС като не са налице условията за предявяването му. Касаторите считат, че по тези два въпроса възивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, представена с Р № 184/04.05.2006г. по гр.д.№ 2772 на ІV Б гр.о., Р № 2 от 26.03.2009г. по гр.д.№ № 197/2008г., решение № 1444/07г..по гр.д.№ 265/2007г. на V гр.о. и определение № 22 от 12.01.2009г. Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като моли то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е отчел, че исковата молба е вписана, а ищцовата банка се легитимира като собственик на процесния имот на основание договор за продажба на предприятие с [фирма], като съвкупност от права,задължения и фактически отношения. Тази банка е обявена в несъстоятелност, договора е сключен със синдика, нотариално заверен е на 23.05.2007г. /на която дата се счита сключен/, одобрен е от съда с изрично решение и е вписан е в търговския регистър по партидите на двете дружества и в С. по вписване, тъй като в патримониума на предприятието на МБНР АД е бил включен и процесния недвижим имот. Той е придобит от тази банка с постановление за възлагане от публична продан. Предвид изложеното, твърденията на касатора в жалбата за не установяване на предпоставките за пораждане действие на договора и за предявяване на иска за собственост не се подкрепят от доказателствата по делото. Затова и поставените въпроси нямат значение за крайния изход от спора, поради което не обуславят общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК. Приложеното към изложението № 184/04.05.2006г. по гр.д.№ 2772/2004г. на ІV б гр.о. постановява, че преобредателят от несобственик не може да стане собственик дори нот.акт да е вписан, което е проявление на принципа в правото, че никой не може да придобие това, което праводателят му не притежава. Въззивният съд е приел в съответствие с този принцип и практика, че ответника И. И. не е могъл да прехвърли собствеността върху имота на сина си – другия ответник, щом към момента на сделката е изгубил вече собствеността – имота е бил възложен на М. АД в производството по публична продан. В този смисъл вписването на нот. акт, който не произвежда вещно правно транслативно действие е без значение, поради което Р № 2/26.03.2009г. е неприложимо към спора. Съдът е изследвал собствеността на ищеца и е формирал извод в тази насока, който съответства на доказателствата и на практиката по приложението на ТЗ за прехвърляне на предприятие на дружество, обявено в несъстоятелност, поради което въззивното решение не е в противоречие и с решение № 1444/19.11.2007г. Определенията по чл. 288 от ГПК не са правораздавателни актове и не формират съдебна практика, поради което съдът не обсъжда определение № 22 от 12.01.2009г. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение