Определение № 50 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 823/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. фонд „Земеделие” - [населено място] срещу определение № 10829 от 23.07.2010 г. по ч. гр. д. № 6032/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на Д. фонд „Земеделие” против разпореждане от 28.10.2009 г. по ч. гр. д. № 45157/2009 г. на Софийски районен съд, 75 състав, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма]. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като изводите на въззивния съд за нередовност на заявлението по чл.417 от ГПК и на представеното извлечение от счетоводни книги по партидата на длъжника не кореспондират със закона. Твърди, че както заявлението, така и извлечението, съдържат всички данни, необходими за индивидуализиране на длъжника, основанието и размера на вземането и момента на изискуемост по смисъла на чл.418, ал.2 от ГПК, поради което съдът е следвало да постанови издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение. С частната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което се сочи, че въззивното определение противоречи на други определения по приложението на чл.417 от ГПК, постановени от състави на Софийски градски съд - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с аргументи, че поради значимостта на програма С. за икономиката на Република България е необходимо „подаване на жалби в триинстанционно производство по дела, които ще са полезни с трето съдебно решение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 18.10.2010 г. Изразява становище, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е посочил обуславящия материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК и не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. По същество заявява, че определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. За да потвърди обжалваното пред него разпореждане на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на Д. фонд „Земеделие” за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника [фирма] въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводни книги за задължение по партидата на [фирма], произтичащо от договор № 829/23.10.2003 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./, Софийски градски съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията по чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК - не съдържа данни за основанието, за размера на вземането и за момента на неговата изискуемост. Изразено е съгласие с мотивите на първоинстанционния съд за нередовност и на самото извлечение като документ по чл.417, т.2 от ГПК, който не удостоверява изискуемо вземане по см. на чл.418, ал.2 от ГПК. Предмет на обжалване е определение на въззивен съд по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, което по изрично разпореждане на закона - чл.274, ал.3 от ГПК, подлежи на касационен контрол само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. За да е допустимо обжалването, следва да е осъществена общата предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК - определението да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, и едновременно с това да е налице някоя от визираните в т.1-т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК допълнителни предпоставки. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия въпрос по всяко конкретно дело е задължение на касатора; Касационният съд не е длъжен и не може да извежда въпроса от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира, когато е неясно поставен. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Частният жалбоподател не е посочил кой материалноправен или процесуалноправен въпрос е обуславящ според вижданията му за отхвърлянето на заявлението по чл.417 от ГПК - въпросът за редовността на заявлението по чл.417 от ГПК, въпросът за редовността на документа по чл.417 от ГПК, въпросът за изискуемостта на вземането или друг въпрос. В частната жалба са релевирани единствено доводи за неправилност на атакуваното определение, които са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, но не могат да обосноват предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Съдържанието на жалбата и това на изложението, в което са аргументирани само допълнителните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, не позволяват уточняване на значимия правен въпрос в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Същите предполагат извеждане и формулиране на въпроса от касационната инстанция, което противоречи на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и е недопустимо, включително с оглед изричното възражение на ответника за отсъствие на обосновка относно приложното поле на касационното обжалване. Непосочването на обуславящия материалноправен или процесуалноправен въпрос е обявено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. за достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и освобождава съда от задължение да обсъжда сочените от жалбоподателя допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Последните не биха могли и да бъдат преценени, тъй като при отсъствие на поставен правнорелевантнен въпрос съдебната практика по приложението на чл.417 от ГПК /в различните нейни аспекти/ и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК няма как да бъдат съотнесени към дадените по конкретното дело разрешения. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,