Определение № 1254 от 07.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1753/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп““ ЕАД, [населено място] срещу определение № 389 от 2.06.2023 г. по ч. т. д. № 612/2023 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на застрахователното дружество срещу определение № 413 от 28.11.2022 г. по в. ч. гр. д. № 236/2022 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което след отмяна на определение № 805 от 1.08.2022 г. по ч. гр. д. № 134/2022 г. на Кърджалийски районен съд е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срока за подаване на установителен иск за вземането по издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Частният жалбоподател излага становище, че актът на ВКС противоречи на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че във връзка с идентичен процесуален спор на страните ВКС е постановил акт /определение № 1395 от 2. 06. 2023 г. по ч. гр. д. № 1530/2023 г. на ВКС, ІV г. о./, с който е приел подадената от застрахователното дружество частна касационна жалба за допустима и я е разгледал. Ответникът по частната жалба А. Д. Ц. е депозирал отговор на жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната касационна жалба на жалбоподателя в настоящото производство срещу определението на Кърджалийски окръжен съд, с което след отмяна на определението на заповедния съд е оставена без уважение молбата на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп““ ЕАД по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането на дружеството към А. Ц., съставът на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Посочил е, че определението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като цената на иска в случая е 679, 80 лв. или е под предвидения праг за касационно обжалване както за търговски, така и за граждански дела. Извел е и втори аргумент за недопустимост на касационното обжалване от разрешението по т. 8 от Тълкувателно решение 4/2013 г. от 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което постановените в заповедното производство определения не подлежат на касационно обжалване. Извършената преценка за недопустимост на касационното обжалване на въззивното определение е правилна. В случая първоинстанционното определение на Кърджалийски районен съд е постановено по молбата по чл. 64 ГПК на заявителя в рамките на производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Поради това обжалваното определение на Кърджалийски окръжен съд има характера на въззивно определение, постановено в заповедното производство, и не подлежи на касационно обжалване съгласно задължителните указания по т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение се прие, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Както е изяснено в мотивите към тази точка от тълкувателното решение заповедното производство е по същество двуинстанционно и по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство /въззивното определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските/. По смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. Като формален аргумент в подкрепа на тезата за двуинстанционност на заповедното производство е посочено обстоятелството, че в действащия ГПК същото замести производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което беше уредено именно като двуинстанционно /ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че допустимостта на касационното обжалване на въззивния акт в случая следва от приетото в т. І от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, че между определенията, които подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК, са въззивните определения, постановени в производство по жалба срещу отказ за възстановяване на срок на основание чл. 64 ГПК, доколкото посоченото разрешение се отнася до отказ за възстановяване на срок, постановен в исковото производство. Съгласно мотивите към т. І от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС определенията, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК, са определенията, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер, каквото е производството по жалба срещу отказ за възстановяване на срок, представляващо възможна част от исковото производство. С оглед доводите на частния жалбоподател следва да се изтъкне, че с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС не са изоставени разрешенията досежно обжалваемостта на актовете, постановени в заповедното производство, по Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, а същите са потвърдени, като е подчертана възможността заявителят да предяви правата си и по общия исков ред. Жалбоподателят при обосноваване на допустимостта на частната касационна жалба прави позоваване на определение № 1395 от 2.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1530/2023 г. на ВКС, ІV г. о. С посочения акт на ВКС е прието, че въззивното определение, с което след отмяна на акта на заповедния съд, е постановен отказ за възстановяване на срок за предявяване на иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подлежи на касационно обжалване. Така осъществената преценка няма обвързващ характер и становището на състава на ІV г. о. на ВКС по допустимостта на касационното обжалване не се споделя от настоящия състав по вече изложените съображения. С оглед гореизложеното обжалваното определение на ВКС, ІІ т. о. следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по частната жалба А. Ц. следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1000 лв., чието договаряне и извършване се установява от договор за правна защита и съдействие от 26.10.2023 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение