Определение № 39 от 25.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 138/2010 г.

при становището на прокурора от ВКП А.Лаков, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова ЧНД № 138/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по чл. 43 т.3 от НПК по искане на Районен съд – гр. Н.. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, намери искането за основателно. Делото е образувано пред РС – Никопол по обвинителен акт срещу Г. Ц. М. за престъпление по чл. 212, ал.2, вр. ал.1 от НК. Всички съдии от РС – гр. Н., който е местно компетентен да разгледа делото, са се отвели от разглеждането на същото на основание чл. 29 ал.2 от НПК, като са изложили съображения, свързани с наличие на съмнения за предубеденост по отношение на тях при разглеждането на делото. След така направените отвода на съдиите липсва съдия от същия съд, който да разгледа делото. При посочените данни съдът, който е компетентен да разгледа делото по общите правила на подсъдността, не може да образува състав, поради което са налице условията на пренасяне на делото в друг, равен по степен съд. С оглед гарантиране на възможността на страните да получат разглеждане на образуваното наказателно производство от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, се налага определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото. Предвид характера на причината, налагаща промяна на подсъдността, както и обстоятелство, че подсъдимият живее в гр. П., и е служител на ОД на МВР-гр. Плевен, същото следва да бъде пренесено в района на най-близкия по местонахождение районен съд, непопадащ в района на контролната компетентност на Окръжен съд - Плевен. ВКС намери, че за компетентен следва да бъде определен районният съд в гр. С.. Предвид изложеното и на основание чл. 43 т.3 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД