Определение № 161 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 910/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Д. Л. Б. срещу решение № 636 от 30.03.2003 г. по гр. д. № 1019/09 г. на Окръжен съд[населено място] в частта, в която съдът е разпределил ползуването на таванските помещения в съсобствената между страните сграда. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответниците по касация С. Г. А., Н. С. Кютюкчиева и Л. А. Кютюкчиев не вземат становище. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 139 от 24.07.2009 г. по гр. д. № 716/07 г. на Районен съд[населено място]. В отменената част е постановил ново решение, с което разпределил ползуването на таванските помещения в двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ ІІІ-2184 в кв. 186 по плана на[населено място], съгласно вариант ІІ от заключение на вещо лице, неразделна част от решението. Обезсилил е решението в частта, в която е отхвърлен иск за разпределение ползуването на първи жилищен етаж от къщата, тъй като такъв иск не е бил предявен. Потвърдил е решението в останалата му обжалвана част. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Непосочването на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване. В случая, в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не е формулиран правен въпрос. То има съдържанието на касационна жалба и в него се изразява несъгласието на касатора с направеното от съда разпределение на ползуването. Твърдението, че има различна практика на съдилищата свързана с исковите производства по чл. 32 ал. 2 ЗС, каквато не е и посочена, не е основание за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване. Водим от горното, съдът