Определение от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 310/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Гърков срещу решение №453/12.10.2023 г., постановено по адм.д. 505/2023 г. по описа на Административен съд-Плевен (АС-Плевен). С молба от 23.01.2024 г. касационният жалбоподател е поискал да му бъде предоставена правна помощ за ползването на услугите на адвокат. Към молбата са представени декларация за имуществено състояние и документи относно неговите доходи, финансово състояние и информация относно жизненонеобходимите разходи за живот в Германия. Върховният административен съд, след като се запозна с молбата от 23.01.2024 г. и представените с нея документи, намира, че волеизявлението на касационния жалбоподателление трябва да се разбира като искане за предоставяне на безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство – чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП). В случая не е налице първата хипотеза за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 23, ал. 1 от ЗПП - процесуално представителство за предвидена в закон задължителна адвокатска защита. При администрирането на касационната жалба първата инстанция е установила, че семейно и имуществено състояние на Г. Гърков не го възпрепятстват да заплати дължимата държавна такса и той разполага с достатъчно средства и за заплащане на адвокатско възнаграждение за приподписване на касационната жалба. В резултат от тази преценка касационният жалбоподател е внесъл дължимата държавна такса в размер на 70 лв. и е ангажирал адвокат, който да приподпише касационната жалба. С разпореждане № 2449/08.2023 г., постановено по адм.д. 505/2023 г. по описа на АС-Плевен изрично е отказано предоставяне на безплатна правна помощ на Г. Гърков, а с разпореждане от 10.11.2023 първоинстанционният съд допълнително е разяснил липсата на процесуална възможност да бъде назначаван „служебен адвокат“ при отказ за предоставяне на безплатна правна помощ. Теза два съдебни акта не са обжалвани. От представените пред настоящата инстанция писмени документи не се установяват различни обстоятелства от тези, които са преценявани от АС-Плевен по повод идентичното искане за предоставяне на безплатна правна помощ. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, ал. 2 ЗПП, се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда. Съобразно предмета на делото в настоящия казус не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. Във втората хипотеза преценката за необходимостта от предоставяне на правна помощ е в зависимост на първо място от обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, от които се установява дали страната разполага с възможност да заплати сама правна помощ. В случая трябва да се приеме за установено, че Г. Гърков разполага с финансова възможност самостоятелно да покрие предварително необходимите разходи за правна помощ от упълномощен от него адвокат, който да го представлява пред националния съд. От значение за тази преценка е и обстоятелството, че тези разходи ще са съобразени с жизнения стандарт в България. В този смисъл доводите в искането относно разликата в стандартите на живот в Германия и България не подкрепят твърденията, че касационният жалбоподател не е в състояние да заплати с доходите си, които получава в Германия разходи, които желае (не са задължителни) да направи в България. Съобразно изложеното трябва да се приема, че не са налице законови основания за предоставяне на безплатна правна помощ на Г. Гърков и в настоящото производство. По изложените съображения, Върховният административен съд