Определение № 361 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 42/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Г. С. от [населено място], срещу определението от 23.12.2010г. по в.ч.гр.д.№384/2010г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 24.11.2010г. по гр.д.№296/2010г. на Търговищки районен съд, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане в процеса на предявените инцидентни установителни искове за установяване на незаконност на уволнението и за дължимост на обезщетение за периода, през който ищецът е останал без работа. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане в процеса на предявените от ищеца В. Г. С. инцидентни установителни искове за установяване на незаконност на уволнението и за дължимост на обезщетение за периода, през който ищецът е останал без работа. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като при служебната проверка се констатира процесуалната му недопустимост. Първоинстанционното определение, с което не се приема за разглеждане инцидентен установителен иск, не подлежи на обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл.274, ал.2 от ГПК – с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Този иск може да бъде предявен отделно и по него да се образува друго дело, като при наличие на преюдициалност, ще бъде спряно производството по обусловения спор, до приключване на обуславящия. Не е налице някоя от двете законови предпоставки за обжалване на определението, с което не се приема за разглеждане инцидентен установителен иск, поради което като е разгледал подадената срещу него частна жалба, въззивният съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено и производството по обжалване на определението бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение