Определение № 146 от 06.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5124/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Л. З. К. чрез процесуалния ѝ представител адв.С. Р. М. с искане постановеното по делото определение да бъде допълнено в частта относно разноските. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С определение №252/25.04.2017г., постановено по настоящето дело, въззивното решение, постановено на 27.06.2016г. по в.гр.д.№1797/2016г. по описа на Софийския апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване както в обжалваната от Л. З. К. част, с която по предявен срещу нея от Л. Г. Н. и Г. К. К. по реда на чл.108 ЗС иск е признато за установено, че Л. Г. Н. и Г. К. К. са собственици на апартамент №89, находящ се в [населено място], местност „К. село-Плавателен канал“,[жк], [жилищен адрес] така и в обжалваната от Л. Г. Н. и Г. К. К. част, с която предявеният от тях срещу Л. З. К. по реда на чл.108 ЗС иск е отхвърлен в частта за предаване владението на апартамент №89. Разноски с така постановеното по реда на чл.288 ГПК определение не са присъдени. В подобна хипотеза, при която исканията и на двете спорещи страни за допускане на касационно обжалване са приети за неоснователни, разноските се понасят от страните така както са направени, с оглед на което следва да се приеме, че не е налице непълнота на постановеното на 25.04.2017г. определение в поддържания от молителя смисъл. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение