Определение № 6 от 07.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 508/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Ж. М. М., като пълномощник на И. Ж. М. и В. Ж. М. от гр. В., против определение № 92 от 7.06.2010 год. по гр. д. № 703/2010 год. на ВКС, ІІ г. о., с което не е допуснато разглеждането на молбата им за отмяна на определение № 10 от 13.01.2010 год. на ВКС, ІІ г. о. по гр. д. № 534/2009 год. Жалбоподателите изразяват недоволство от обжалвания съдебен акт, без да излагат конкретни съображения. Молят същото да бъде отменено, както и определението с № 10 от 13.01.2010 год. по гр. д. № 534/2009 год. на ВКС. Ответникът по частната жалба В. С., чрез адв. М. Д., представя писмен отговор с изложени съображения за недопустимост на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение по допустимостта на молбата за отмяна подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, поради което и с оглед спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК образуваното частно производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да приеме в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК недопустимост на подадената молба за отмяна, касационният съд е приел, че същата е подадена срещу определение на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, което не е от категорията съдебни актове, ползуващи се със сила на пресъдено нещо, нито е от кръга на тези по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. С него не е допуснато до касационно обжалване въззивно определение от 29.09.2009 год. по гр. д. № 1964/2009 год. на Варненския окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното, с което е оставена без уважение молба за издаване на изпълнителен лист. Изводът е правилен, поради което и обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС следва да се потвърди. Недопустима е молба за отмяна на определение на касационния съд, постановено на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, каквото е това с № 10 от 13.01.2010 год. по ч. гр. д. № 534/2009 год. С него не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, с което е потвърден отказ да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение, т. е. то не е от категорията на подлежащи на отмяна съдебни актове. Съгласно ППВС № 2/77 год. на отмяна подлежат актове, които се ползуват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Определението, чиято отмяна са искали настоящите жалбоподатели, не представлява влязъл в законна сила съдебен акт, с който със сила на пресъдено нещо да е разрешен спор между страните по делото, който да подлежи на отмяна, и то без конкретно посочено основание за това по чл. 303, ал. 1 ГПК. Същото няма характер и на приравнен по правни последици на влязло в сила решение съдебен акт, който да подлежи на отмяна. Поради това и правилно в обжалваното в настоящето производство определение на ВКС е приета молбата за отмяната му за недопустима. Изложените от жалбоподателите съображения относно влизане в сила на решението по делото с оглед постановеното в него изкупуване на имота в дадения срок са неотносими към предмета на настоящето производство. Поради горните съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, затова ВКС, ІІ г. о. в настоящият си състав