Определение № 485 от 10.08.2009 г. на ВКС по т. д. № 419/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. „П”, гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Г срещу определение от 17.03.2009г. по в. гр. д. № 798/2007г. на Окръжен съд Благоевград, с което е спряно производството по делото /погрешно посочено в определението в. гр. д. № 978/07г./ на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно. Излага доводи, че предявеният иск е с правно основание чл. 230, ал. 1 ДПК /отм./ с петитум да бъде признато за установено по отношение на взискателя и длъжника по публичното изпълнение, че ищецът е собственик на имота, описан в исковата молба, т. е. защитата, която се дава по реда на чл. 230 ДПК /отм./ е различна от защитата, която претендира кооперацията в производството по гр. д. № 913/2000г. Налице е разлика в правната характеристика на предявените искове и в страните по двете дела. Поддържа становище, че третото лице помагач няма правен интерес да иска спиране, тъй като искът е предявен срещу взискателя и длъжника по публичното изпълнение. Частният жалбоподател моли за отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците „П” Е. в несъстоятелност, гр. С. и Териториално поделение на НОИ /Районно управление „С”/, гр. Б. не изразяват становище по частната жалба. Третото лице помагач „Р” Е. чрез процесуалните си представители адв. К адв. Станимир П. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното определение, наличието на тъждество в предмета и страните по двете дела и преюдициалност. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да спре производството по делото, Благоевградски окръжен съд е приел, че за предявяване на отрицателния установителен иск с правно основание чл. 230, ал. 1 ДПК /отм./ и обосноваване на правния си интерес ищецът следва да установи, че е собственик на имота, върху който е насочено принудително изпълнение. Въззивният съд е констатирал, че преди това е образувано гр. д. № 913/2000г. на Районен съд Благоевград с предмет положителен установителен иск, предявен от Т. „П” срещу „П” Е. – длъжник в производството по принудителното изпълнение за имот „Б”, изграден в парцел ****, кв. 39 по плана на Симитли, който имот е предмет и на иска по чл. 230, ал. 1 ДПК /отм./. При тези данни решаващият съдебен състав е направил извод, че от установяване правата на собственост на Т. „П” против длъжника „П” Е. ще зависи изходът на спора по настоящото дело, поради което е спрял производството на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./ до приключване на гр. д. № 913/2000г. на Районен съд Благоевград. Определението е правилно. За да бъде спряно производството по чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./, е необходимо в същия или друг съд да се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Спирането на делото на основание цитираната разпоредба е поради връзка между делата, преюдициалност на едното дело спрямо другото, като се спира обусловеното дело, независимо кое от двете дела е по-рано образувано. В настоящия случай е предявен положителен установителен иск, впоследствие изменен в отрицателен установителен иск с правно основание чл. 230, ал. 1 ДПК /отм./ от Т. „П” срещу „П” Е. в несъстоятелност, гр. С. и Териториално поделение на НОИ /Районно управление „С”/, гр. Б. за признаване за установено, че ответникът „П” Е. в несъстоятелност не е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, върху който е насочено принудително изпълнение по образуваното от АДВ публично изпълнително производство № 348/2003г. Правният интерес ищецът обосновава с правото си на собственост върху процесния недвижим имот – обект на принудително изпълнение. Делото, послужило като основание за спиране на настоящото исково производство, е образувано по искове, предявени от Т. „П” срещу „П” Е. в несъстоятелност, гр. С. и „С” Е., гр. С. за предаване владението на описани недвижими имоти с правно основание чл. 108 ЗС, като един от имотите – предмет на иска срещу „П” Е. в несъстоятелност, е описаният битов комбинат – предмет и на иска по чл. 230, ал. 1 ДПК /отм./. Производството по ревандикационния иск с правно основание чл. 108 ЗС е обуславящо по отношение на иска с правно основание чл. 230, ал. 1 ДПК /отм./, тъй като решаването на спора по осъдителния иск по чл. 108 ЗС изисква произнасяне по два въпроса: установяване правото на собственост върху имота на ищеца и установяване, че ответникът владее без правно основание недвижимия имот. Поради това въззивният съд правилно е спрял производството по делото на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./. Неоснователен е доводът, че третото лице помагач няма правен интерес да иска спиране, тъй като искът бил предявен срещу взискателя и длъжника по публичното изпълнение. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ГПК /отм./ дава право на третото лице да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение