Определение № 150 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 160/2009 г.

Производството е по частната жалба на адвокат М като процесуален представител на М. „К” ЕООД П. срещу решението, имащо в тази част характер на определение, на Пловдивския окръжен съд, постановено на 18. ХІ.2008г. по гр.д. № 2504/2008г. Ответницата по частната жалба Д. П. С. от гр. П. е заела становище за нейната неоснователност. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на Пловдивския районен съд от 27.VІ.2008г. по гр.д. № 4261/2007г., с което са отхвърлени предявените от Д. П. С. срещу Р. С. Д. и М. „К” ЕООД искове за присъждане солидарно на 4000лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. В мотивите си въззивният съд е приел, че въпреки този изход на спора по делото на ответното дружество не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като в тази връзка е представен само договор за правна помощ за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. с изрично отбелязване, че то не е заплатено. Определение е правилно. Изводът на въззивния съд, че не следва да се присъждат разноски на дружеството-ответник, е в съответствие с разпоредбата на чл.64 ал.2 от ГПК /отм./, респективно чл.78 ал.3 от сега действащия ГПК. Според посочените разпоредби предпоставки за присъждане на разноски са заявено искане и фактически направени разноски. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. „К” ЕООД не е поискало присъждане на разноски в единственото проведено на 22. Х.2008г. съдебно заседание пред въззивния съд, в което то е представлявано от адв. М, а е направило такова искане чак с писмената си защита, депозирана на 31. Х.2008г. Освен това в представения договор за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение в размер на 2000лв. само е договорено, но не е отбелязано да е заплатено, в какъвто смисъл не може да се тълкува попълването с черти на съответните клаузи в „р-л ІV. Изплатен доход” от договора, каквито са твърденията на частния касатор. Изложените съображения налагат извод, че частната жалба е неоснователна, поради тя следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,