Определение № 1 от 08.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 725/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. В. Т. от гр. С. срещу определение №272 от 13.08.2009г по ч.гр.д. № 480/2009г на Великотърновски апелативен съд, с което по реда на чл. 122 от ГПК е разрешен повдигнат от окръжни съдилища в района на този апелативен съд спор за подсъдност на молба с правно основание чл. 402 от ГПК ,за отмяна на допуснато обезпечение по гражданско дело №381/2007г по описа на ВТОС В частната касационната жалба се изтъкват съображения относно подсъдността на молбата на насрещната страна, различни от изложените и по същество се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при служебната проверка която извърши ,намира частната касационната жалба за процесуално недопустима. Атакуваният акт на Великотърновски апелативен съд е постановен по препирня за местна подсъдност между съдилища по реда на чл. 122 от ГПК, но предвидената в чл. 121 от ГПК възможност заинтересованата страда да обжалва определението «във връзка» с подсъдността се свежда до възможност за сезиране на инстанционния контрол от страна на по - горния по степен съд ,без да обуславя извод за допустимо касационно обжалване на определението, с което този съд се произнася по въпроса. Не са налице основанията се сезиране на Върховния касацинен съд по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК, нито предвидените в чл. 274 ал.3 от ГПК положителни условия, а именно: да бъдат преценени положително основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК, наред с това определението да е или преграждащо ( чл. 273 ал.3 т.1 ГПК ) или такова, с което се дава разрешение по същество други производства или се прегражда тяхното развитие( чл. 273 ал.3 т.2 ГПК ). Обжалваното понастоящем определение не нито в първата, нито във втората категория съдебни актове, за които законът предвижда факултативно касационно обжалване по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК ,при това се касае за подсъдност на искане по обезпечително производство което има привременен характер и актовете по допускане на обезпечение, респ. неговата отмяна, не подлежат на триинстанционно разглеждане. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и касационното производство по делото следва да бъде прекратено. Воден от горното Върховен касационен съд,ІІІг.о