Определение № 130 от 11.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 119/2011 г.

Производство по чл. 247, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Д. Д. Д. Е. [ЕГН],[населено място] чрез процесуален представител адвокат Д. П. против въззивно определение на Я. окръжен съд № 315/29.12.2010 г. по ч. гр. д. № 493/2010 г., с което е потвърдено определение на Я. районен съд № 2257/19.10.2010 г. по гр. д. № 2193/2010 г., с което е прекратено производството по делото и на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 3 ГПК и чл. 127, ал. 2 СК делото е изпратено по подсъдност на П. районен съд. По допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че са налице основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, както и че детето действително е с регистриран настоящ адрес в [населено място], но действителният му адрес е в[населено място], [улица]. Затова при определяне на местоживеенето на детето съдът би следвало да има предвид действителното фактическо положение, а не къде има регистриран адрес детето. Ответникът по частната жалба М. М. Ж.-Д. оспорва частната жалба като недопустима до касационно разглеждане по съображения, изложени с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. При преценка по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Относно допустимостта на обжалването пред ВКС касаторът се е позовал на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, но не е изпълнил основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото, който въззивният съд да е решил в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията за допустимост са посочени формално, без да са изложени каквито и да било аргументи в подкрепа на което и да е от тях. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че искът е за изменение на режима за упражняване на родителските права по отношение на малолетната им дъщеря М. Д. Д. Е. [ЕГН], че в срока за отговор по иска ответницата-майка на детето М. М. Ж.-Д. е направила възражение за местна неподсъдност на спора пред Я. районен съд, като е представила писмени доказателства, че М. живее в[населено място], където заедно със своята майка е регистрирана на 20.02.2009 г. с настоящ адрес:[населено място], ж. к. „Т.” № 7, вх. „Д”, ет. 2, ап. 6, както и че спорът относно родителските права по отношение на малолетното дете се решава от районния съд по настоящия адрес на детето-специална местна подсъдност на този вид спорове по силата на чл. 127, ал. 2 СК. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение