Определение № 60 от 05.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 300/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М.-факт ООД-Г.О. против решение № 393/8.12.2010 г. по в.гр.д. № 1030/2010 г. на В. ОС, с което се потвърждава решение № 236/29.07.2010 г. по гр.д. № 1319/2009 г. на ГОРС в частта, с която се приема за установено, че касаторът дължи на М.-99 ООД-Л. сумите: 3 384.38 лв. за недоплатена цена на доставено гориво по процесните три фактури, и 1 429.49 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 925/18.06.2009 г. по ч.гр.д. № 878/2009 г. на ГОРС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Сделката, от която произтича вземането е търговска, по смисъла на чл.286 във вр. с чл.1 ТЗ, което определя и характера на образуваното съдебно производство, в рамките на което е постановено въззивно решение по търговско дело по повод спор за парично вземане с цена на иска по-ниска от 10 000 лв. Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Следователно постъпилите до 21.12.2010 г. касационни жалби пред въззивния съд се разглеждат по стария процесуален ред на ГПК. Тъй като касационната жалба е подадена след този дата, затова следва да се приложи изменението на чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.-за граждански дела, и до 10 000 лв.-за търговски дела. По изложените съображения, касационната жалба е недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.