Определение № 917 от 14.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2227/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез пълномощник адв.А. И. от САК, срещу решение №158 от 16.01.2017г по в. гр.дело № 4379/2016г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 12.07.2016г по гр.д №10233/2016г. на Софийски градски съд, по присъденото на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева,причинени от публикуването на опозоряващи статии в издавани от ответника вестници, по иска на А. С. В.. За да потвърди обезщетение в оспорвания от касатора размер въззивният съд на свой ред е обсъдил съдържанието на публикуваните в издаваните от ответника вестници ”Шок”,”Уикенд” и „Всеки ден”няколко статии в рамките на периода 11.01.2011- 08.10.2014г и е приел ,че се касае за злоупотреба с правото да се изразява мнение и разпространява информация.Ответникът не е поддържал изнесените злепоставящи твърдения да са верни ,или да е проверявал верността им ,а те са от естество да накърнят репутацията на ищцата ,т.к вменяват недостойно поведение от гледна точка на общоприетите морални разбирания, като заедно с обидните оценъчни изрази ,публикациите са целели за засегнат нейната чест и достойнството.Съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и приетата съдебно-психиатрична експертиза при определяне на обезщетението по справедливост. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на ответника по иска се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, затова че Софийски апелативен съд се е произнесъл по обуславящ за изхода на делото материалноправен въпрос, относно приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение ,в противоречие с практиката на ВКС относно критерия, намерил израз с указанията по т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г. Защитата изтъква липса на указаната задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при определянето на неимуществените вреди. Посочва се решението да е в противоречие с практиката на ВКС относно размера на присъденото обезщетение, по дела с ответник медии, а именно: Решение № 263/2013г по гр.д №1740/2011г ІІІ г.о, реш. №148/2015г по гр.д №6318/2014г ІІІ г.о и реш. №369/2015г по гр.д № 2098/2015 ІV г.о. Решенията се прилагат, съдържанието им не е кометрирано. Противоречие с цитираната практика се поддържа с оглед качеството на ответника, медия. Отговор е постъпил от А. С. В., чрез адв. П. С. .Изтъква се липсата на ясно посочен правен въпрос, точно и мотивирано изложение на касационни основания .Претендират се разноски След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД ,във връзка с изискванията към решаващата дейност на съда и нейното обективиране в мотивите на решението. По този общ въпрос са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г, както и отговор в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС ( решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о, реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о ,реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, решение №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о, реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о, реш. №344/2014г 2378/2014г ІVг.о.на ВКС и др., по общоважими аспекти, свързани с прилагането на критерия за справедливост при обезщетенията,независимо от качеството на ответника и дали увреждането е причинено от публикации в пресата. Обжалваното въззивно решение не противоречи на установената практика на ВКС по поставения въпрос. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател ,именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението. Тази преценка, съответно мотивирана, не липсва в обжалваното решение. Софийски апелативен съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер в конкретния случай. Това e на първо място са естеството на неверните твърдения и злепоставящия ефект от тях ,накърнената репутация на ищцата, изразите засягащи нейната част и в случая умишлено използвани за накърняване на достойнството й, като израз на обидно и неприлично отношение. Както е изтъкнал въззивния съд, касае се за последователно публично охулване в шест медийни публикации, пет през 2011г и една пред 2014г, съдържащи неверни факти и обидни коментари, поднесени и тиражирани в средства за масово осведомяване .От значение за размера на обезщетението е и това, че злепоставящите твърдения и уронващи честта обиди са поднесени по един скандален начин. Съобразена при размера на обезщетението е субективната реакция при установеното физическо и психическо състояние на ищцата, изразена в стресогенно състояние, протрахиална тревожно –депресивна реакция, нарушение на социалното функциониране, разстройство в адаптацията, която установена клинична картина е резултат още от първите публикации през 2011г, продължила е значително по-дълго с оглед обичайния период на преодоляване и според медицинки оценки, се налага лечение с антидепресанти. На следващо място е съобразено от въззивния съд, че се касае за няколко деяния, идентични по характер, всяко следващо насложило нови вреди върху вече предизвикана травма, което съдът е свързал и с периода, през който ищцата е с нарушено психическо равновесие, невъзстановено и до момента. При установените отрицателни последици за ищцата в личностно, емоционално и психическо отношение, липсва пълно сходство по решаващо преценените факти между обсъжданите по настоящето дело обстоятелства и обстоятелствата по изтъкнати решения на ВКС. Съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД по същество са определи различни по размер обезщетения не са аргумент за противоречива практика, щом не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението, за противоречиво прилагане на един и същ нормативно закрепен правен принцип или конкреткна норма, или за противоречиво разрешен конкретен правен въпрос. Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание, при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен, поначало не обосновават противоречие по по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Разяснение кога има противоречие ,т.е ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на неимуществените вреди, се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.о на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Както се изтъкна, в случая няма сходство с обстоятелствата преценявани от състави на ВКС в приложените решения по други дела. Следва да се добави ,че Върховен касационен съд в практиката си не поставя издателите на печатни и други средства за масово осведомяване,или „медиите” като отделна категория ответници при носенето на обективната отговорност по чл. 49 ЗЗД. На ответницата по жалбата следва да се присъдят установените разноски за адвокатска защита, в размер на 4290 лева .Приложен е списък Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение,