Определение № 267 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4390/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. По делото е постъпила молба с вх. №4644/27.05.2022 г. от С. Д. Д., чрез адв. М. Д. от АК-С. за изменение на определение № 330/27.04.2022 г. по гр. дело № 4390/2021 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските. Твърди се, че на ответника по касация – Технически университет [населено място], не се следват разноски за касационната инстанция, доколкото представените от същия доказателства не установяват плащане на договореното възнаграждение по банков път. Насрещната страна – Технически университет [населено място], чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди, че представените по делото доказателства, установяват размера и заплащането по банков път на уговореното адвокатско възнаграждение. С отговора е представено и бюджетно платежно нареждане с дата 25.10, с наредител Технически университет [населено място] и получател адв. В. Т., за сумата 1800 лв.- плащане по фактура №107/28.09.2021 г. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна, по следните съображения: С определение № 330/27.04.2022 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 445 от 01.03.2021 г. по в.гр.д. № 3769/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд и С. Д. Д. е осъдена да заплати на Технически университет [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв. –разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС. Съдът е приел, че претендираното от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение от 1800 лв. е прекомерено и следва да бъде редуцирано в размер на 500 лв. Неоснователно е твърдението на молителката, че на ответника по касация не се следват никакви разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие №372 от 28.09.2021 г., сключен между ответника по касация – Технически университет [населено място] и адв. В. Т., с предмет: процесуално представителство пред ВКС в касационно производство по жалба на С. Д. Д. против решение № 445 от 01.03.2021 г. по в.гр.д. № 3769/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, в който е уговорено адвокатското възнаграждение в размер на 1800 лв., като е посочено, че същото ще се изплати по банков път по банковата сметка на адвоката в „БАНКА ДСК“ЕАД с IBAN: [банкова сметка]. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК, фактура №107/28.09.2021 г. за дължим адвокатски хонорар с посочена услуга: процесуално представителство пред ВКС в касационно производство по жалба на С. Д. Д. против решение № 445 от 01.03.2021 г. по в.гр.д. № 3769/2020 г. на В. и копие от електронно извлечение от банковата сметка на адвоката в ДСК-Директ, от което се установява постъпването на сумата 1800 лв. по сметката към 26.10.2021 г., която сметка съответства на банковата сметка, посочена в договора за правна защита и съдействие и представената фактура. В основанието за плащането е посочено изрично услуга по фактура 107 от 28.09.2021 г., а плащането е с наредител Технически университет [населено място]. С оглед на това – неоснователни са твърденията на молителката, че по делото липсват доказателства за реално извършено плащане на договорения хонорар. Застъпваното становище, че за доказване на плащане по банков път следва да бъде представено официален банков документ, не може да бъде споделено. В т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато плащането на адвокатското възнаграждение става по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, без да е посочено изрично какви следва да са те по вид и съдържание. В процесуалния закон също липсва отнапред зададено лимитативно изброяване на документите, с които следва да се докаже извършването на банково плащане. Представеното по делото електронно извлечение от банковата сметка на адвоката в ДСК-Директ установява по несъмнен начин извършеното плащане, доколкото и основанието за плащане установява, че платената сума е именно за услуга по фактура №107/28.09.2021 г., т.е за процесуално представителство пред ВКС в касационно производство по жалба на С. Д. Д. против решение № 445 от 01.03.2021 г. по в.гр.д. № 3769/2020 г. на В.. В подкрепа на извода, че сумата е била платена е и представеното с отговора на молбата от Технически университет [населено място] бюджетно платежно нареждане с дата 25.10. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира молбата за неоснователна, поради което