Определение № 9223 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9051/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на "Антикстоун" ЕООД чрез неговия пълномощник срещу определение № 5248/09.06.2025 г. по адм. д. № 804/2025 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна не взема становище. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частния жалбоподател срещу заповед №ДК 02 Б 5/06.03.2025 г. на началника на РДНСК Бургас, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „подземна кабелна линия НН“, подробно описан в заповедта с приблизителна дължина от 230 м. В заповедта е прието, че строежът е изпълнен от неизвествен извършител. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че за жалбоподателя липсва правен интерес, поради което е налице предпоставката на чл. 159, т. 4 АПК за недопустимост на жалбата. Настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон при следните съображения: В производството по премахване на незаконен строеж страни са адресатът на заповедта за премахване и административният орган. Адресатът на заповед за премахване е извършителят или собственикът на строежа, или неизвъстен извършител, за който е постановена правната последица премахване. Само тези лица имат правен интерес за оспорват заповед със съдържание като процесната. Жалбоподателят не е сред тези лица, като сам твърди, че не е собственик на приетия като незаконен и предвиден за премахване строеж. Поради това за него не е налице правен от обжалване интерес и същият не е активно легитимиран да обжалва посочената от него заповед за премахване на незаконен строеж. Обстоятелството, че при премахването на процесния строеж имотът на жалбоподателя ще остане без електроснабдяване не го прави заинтересовано лице да обжалва заповедта за премахване на незаконен строеж, тъй като разпоредителната част на заповедта не се отнася до него и в този смисъл не засяга негови права и интереси. Такъв правен интерес, както се посочи, притежава само и единствено адресатът на заповед като настоящата, а жалбоподателят не е сред адресатите на заповедта. Предвид изложеното, като е приел недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 4 АПК и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил материално и процесуално законосъобразно определение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,