Определение № 50485 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2346/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 242 от 25.02.2022 г. по в. гр. д. № 2825/2021 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 262433 от 05.08.2021 г. по гр. д. № 20996/2019 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. Ж. С. срещу З. Б. М., Н. А. С. и Ж. А. М. искове: за приемане за установено в отношенията между страните, че договорът, сключен с нотариален акт № ..., том ..., нот.дело .......от 13.01.1984 г., за продажба на недвижим имот с идентификатор ..........., разположен в поземлен имот с номер .........по КККР на [населено място], е нищожен, като симулативен, прикриващ дарение, както и да бъде обявена действителността на сделката, като дарение на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ жилищна сграда, само за 1/2 идеална част от имота; иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на дарствено разпореждане, извършено от Ж. А. М. и Н. А. М., само за частта от разпореждането на Н. А. М. в размер на 1/2 идеална част от имота, по силата на договора, сключен с нотариален акт № ......../13.01.1984 г., като бъде възстановена в полза на Н. Ж. С. запазената част от 1/9 идеална част; иск за делба на недвижим имот с идентификатор .........., разположен в ПИ с номер ...........по КККР на [населено място]. Въззивният съд е приел следното: С нотариален акт № ........, т....., н. д. № ......../1984 г. Ж. А. М., със съгласието на съпругата си Н. А. М., е продал на сина си А. Ж. М. собствения си недвижим имот: жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, включващ входно антре, две стаи, ниша, баня, складово помещение и етаж, включващ външно стълбище, антре, три стаи, ниша и баня, заедно с правото на строеж върху дворно място, цялото с площ от 600 кв. м., в [населено място], включено в парцел .......в кв. ......по плана на [населено място], при посочени граници, за сумата 6 870 лв., получена от продавача в брой от купувача. Продавачът е запазил правото на ползване върху приземния етаж на описаната в договора сграда за себе си и за съпругата си Н. М., докато са живи. Ж. А. М. е починал на 07.03.2008 г. и е оставил за свои наследници по закон Н. А. М.-съпруга, А. Ж. М.-син, И. Ж. К. и Н. Ж. С. – дъщери. А. Ж. М. е починал на 13.06.2011 г. и е оставил за свои наследници ответниците З. Б. М.-съпруга, Н. А. С. и Ж. А. М.-дъщери; Н. А. М. е починала на 17.10.2019 г. и е оставила за свои законни наследници И. Ж. К. и Н. Ж. С. /дъщери/ и по право на заместване на починалия А. М. - ответниците Н. А. С. и Ж. А. М.. От показанията на разпитаните свидетели Г. Д. и Ц. Д. е установено, че процесният имот представлява къща на два етажа с дворно място. Имотът има един вход, като вторият етаж е с отделен вход. Къщата се състои от кухня, хол, спалня, детска стая, баня и коридор. Родителите на ищцата живеели на първия етаж, а на втория сина им А. със семейството си. Свидетелят Г. Д. знае имота от 1998 г., като тогава къщата била на Н. А. и Ж. А.. След време свидетелят, който съжителства с ищцата, разбрал, че Н. и Ж. са дарили втория етаж от къщата на сина си. След това започнали и караници между наследодателя на ответниците и от друга страна Н., Ж. и ищцата. Свидетелят живеел в имота от 1998 г. и тогава Н. и Ж. живеели на долния етаж, там живеели и ищцата и свидетелят. Отишли да живеят там, защото разбрали, че наследодателят на ответниците и ответниците тормозели родителите на ищцата. Продължили да живеят там с Н. след смъртта на Ж.. За извършената сделка свидетелят разбрал от родителите на ищцата, които му казали, че са дарили втория етаж на сина си. Свидетелят не знае да е сключван договор за покупко-продажба на имота. Свидетелят Ц. Д. живее в къща, съседна на процесния имот, и често го е посещавал. От ноември 2020 г. в долния етаж на къщата няма ток, поради което ищцата били принудена да живее в [населено място]. Свидетелят е заявил, че баба Н. му е казвала, че съжалява за това, че са продали, прехвърлили имота на сина си, под въздействието на снахата. Въззивният съд е приел, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, при доказателствена тежест за ищцата, не се установява симулативният характер на сделката за покупко-продажба, обективирана в НА № ...../84 г., като прикриваща дарствено разпореждане за процесния имот. Прието е, че по делото не са представени писмени доказателства, като начало на писмено доказателство или обратно писмо между страните по сделката, от които да се установява привидност на волеизявленията при изповядване на сделката. Прието е, че е недопустимо въз основа на събраните по делото гласни доказателства да се приеме, че е опровергана доказателствената сила на представения по делото НА, обективиращ договора за продажба. Същият удостоверява действителната воля на страните по сделката, както и че продавачът по договора е получил цената за имота. Показанията на свидетелите относно тези обстоятелства са неясни и противоречиви и при липса на писмени доказателства, които да съдържат данни за наличие на симулация, гласните доказателства не са достатъчни да опровергаят доказателствената сила на представения по делото НА, обективиращ договора за покупко-продажба. Ето защо искът по чл.26, ал.1 ЗЗД и обусловените искове по чл.30, ал.1 ЗН и чл.69, ал.1 ЗН са неоснователни. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Н. Ж. С.. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос: Допустими ли са свидетелски показания за установяване на симулативен характер на сделка, ако страната в процеса, която претендира симулацията, е наследник по закон на прехвърлителя, приобретателят е другият наследник и сделката е насочена срещу ищеца по делото. Жалбоподателката счита, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 12 от 31.01.2019г. по гр.д.№ 2000/2018 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 38 от 19.05.2017 г. по гр.д.№ 3438/2016г. на ВКС, ІІ г.о. Поддържа се и наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците в производството З. Б. М., Н. А. С. и Ж. А. М. оспорват жалбата. Считат, че не са налице поддържаните основания за допускането ѝ до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу решение на въззивен съд по иск за делба със съединени преюдициални спорове за разкриване на относителна симулация и възстановяване на запазена част от наследството, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не е налице противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК между въззивното решение и посочените от жалбоподателя решения на ВКС, поради което касационно обжалване не може да се допусне на това основание. В решение № 12 от 31.01.2019 г. по гр. д. № 2000/2018 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че е допустимо събиране на гласни доказателства за установяване на симулация, когато ищците са наследници по закон на праводателя по сделката, която е насочена срещу тях и това следва от установеното в чл.165, ал.2 ГПК изключение от принципа за недопустимост на свидетелски показания. Прието е, че наследниците на страна по сделка могат да установят нейната привидност със свидетелски показания без представяне на писмени доказателства, ако сделката е насочена срещу тях. Обжалваното въззивно решение не противоречи на тази практика на ВКС. Отхвърлянето на съединения иск по чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД не е обусловено от прилагане на ограничение за разкриване на симулация с гласни доказателства и непредоставяне на възможност на ищцата, като наследник на продавачите по оспорения и насочен срещу нея договор, да ангажира гласни доказателства. Показанията на разпитаните по делото свидетели са преценени, но въззивният съд е достигнал до извод, че те са неясни и противоречиви и не установяват, при доказателствена тежест на ищцата, твърдението за симулативност на договора за покупко-продажба, предмет на нотариален акт 92/1984 г. Показанията на свидетеля Г. Д., преценени по реда на чл.172 ГПК при съобразяване с евентуалната заинтересованост на свидетеля, не са достатъчни да обосноват извод за привидност на изразеното от продавачите съгласие в договора, при липса на каквито и да било други доказателства за наличие на дарствено намерение към периода на сключване на сделката - 1982 г. Показанията на другия разпитан по делото свидетел – Ц. Д., сочат на договор за покупко-продажба, каквато е и реално изразената воля на страните в нотариалния акт от 1982 г. Изнесените данни за неплащане на цената /“Доколкото знам го е продала, но пари не е видяла“/ сами по себе си не водят до еднозначен извод за нищожност на договора като привиден, тъй като неплащането може да означава и неизпълнение на поето договорно задължение. Целта на производството по чл.26, ал.2, т.5 ЗЗД е да се опровергаят изявленията на страните в нотариалния акт за наличието или вида на сделката – в случая, че не е продажба, а дарение. В тази част нотариалният акт има характер на частен диспозитивен документ / материализира подписани от страните волеизявления /, който се преценява наред с всички останали доказателства по делото. Съдът е изпълнил задълженията си, като е обсъдил гласните доказателства, но е приел, че те не са достатъчни за разкриване на симулацията. Липсата на начало на писмено доказателство и на обратно писмо е преценена от съда не като пречка за събиране и ценене на гласни доказателства, а като непълнота на доказателствения материал, тъй като изброените писмени доказателства биха подкрепили тезата за симулацията, която не е доказана само със свидетели. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност на съдебното решение. Тя се установява при прочит на съдебното решение, без да е необходимо да се прави преглед на извършените от съда процесуални действия и на събраните по делото доказателства. Очевидна неправилност е налице, когато решението е постановено при грубо нарушение на материалния закон /когато той е приложен в неговия обратен смисъл или решението се основава на несъществуваща или отменена правна норма/ или при явна необоснованост. Такива пороци на обжалваното въззивно решение в случая не са налице. При този изход на делото на ответниците следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 02.06.2022 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,