Определение № 349 от 01.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1935/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Д. Д. против определение № 101/16.04.2020 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.№ 342/2020 г., с което не е допусната до разглеждане молбата на А. Д. Д. за отмяна на влезлите в сила решение № 2293/20.05.2019 г. по гр.д. № 208/2019 г. на Окръжен съд Благоевград и на потвърденото с него решение № 3106/22.11.2018 г. по гр.д. № 461/2018 г. на Районен съд Сандански. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно с доводи, че съдът е бил длъжен на основание чл.306, ал.1 ГПК да й укаже да изправи нередовностите на молбата за отмяна, ако такива са били констатирани. Останалите оплаквания в частната жалба се отнасят до неправилността на влязлото в сила решение на ОС-Благоевград и на потвърденото с него решение на първоинстанционния съд, поради което са неотносими към настоящото производство. Ответникът по жалбата – „АББ България“ ЕООД е депозирал отговор, в който заявява становище за неоснователност на частната жалба и за правилност на обжалваното определение, постановено по чл.307, ал.1 ГПК. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че частната жалба е допустима –депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, а обжалваното определение като преграждащо по-нататъшното развитие на делото и постановено от състав на Върховния касационен съд, подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на Трето гражданско отделение на ВКС е приел, че в случая молбата не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на основания по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Молителката не твърди, нито обосновава наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да доказват изложените от нея аргументи и с които не е могла да се снабди своевременно в рамките на развилото се производство. Липсват и твърдения за установяване по надлежния законов ред неистинност на оспорвания документ – с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК. При извод за липса на изложени твърдения, които да очертават фактическите състави по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, съдът е приел, че молбата за отмяна е недопустима и не следва да бъде допускана до разглеждане, в който смисъл са и указанията на т.10 от ТР № 7/17.05.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение приема, че частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: Определението, предмет на частната жалба, е постановено в производство по чл.307, ал.1 ГПК, с което Върховния касационен съд се е произнесъл в закрито заседание по допустимостта на подадената молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Проверката по допустимост на молбата за отмяна обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт; дали молбата изхожда от легитимирано лице; спазване на установените в чл.305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на точно и конкретно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК. Съгласно разясненията по т.10 от ТР № 7/17.05.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС в случаите когато молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, на страната се изпраща съобщение за отстраняването й в едноседмичен срок от първоинстанционния съд, който администрира молбата, т.е. задължението, уредено в чл.306, ал.1, изр. ГПК е на първоинстанционния съд и е във връзка с проверката за редовност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд може да дава указания единствено в случаите когато в молбата не се съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна. В конкретния случай обаче молбата съдържа изложение на основанията за отмяна, поради което в закрито съдебно заседание съставът на ВКС е извършил преценка на съответствието на изложените в молбата обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения с фактическите състави на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. С обжалваното определение, съдът правилно е приел, че изложените от молителката обстоятелства не очертават фактическите състави по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което молбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. С оглед изложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Без уважение следва да се остави и направеното с нея искане за спиране на производството по молбата за отмяна на основание чл.229, ал.1, т. 4 ГПК. На ответната страна по жалбата не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като макар и искането да е заявено в отговора на частната жалба, същите не са уточнени по размер и не са представени доказателства за тяхното извършване до изтичане на срока за отговор. Едва с молба вх. № 6204/07.08.2020 г., т.е. около три седмици след изтичане на срока за отговор по чл.276, ал.1 ГПК, ответникът по жалбата е представил списък по чл.80 ГПК, в които е уточнил размера на разноските и е ангажирал доказателства за тяхното извършване. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение