Решение № 5794 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13946/2019 г.

Решение № 5794 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13946/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Риал Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, гр. София, приподписана от процесуалния ме представител адв. Великов срещу Решение № 5553 от 25.09.2019 г., постановено по адм. дело № 6341/2019 г. по описа на Административен съд – София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № ДНД18-ТД26-127/59 от 07.02.2019 г. на главен инспектор по приходите в Отдел "Общински приходи-Надежда/Връбница", на Дирекция "Общински приходи" при Столична Община, потвърден с Решение № СФД19-РД28-134/25.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община и е осъден жалбоподателят за разноски. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място сочи, че предмет на обжалване пред първоинстанционния съд не е била частта от АУЗД относно вменените задължения за данък недвижими имоти, а единствено и само в частта му относно определеното задължение за такса битови отпадъци /ТБО/. На второ счита, че съдът не е обсъдил в цялост представените пред него доказателства, възраженията на оспорващия, вкл. и в съдебният акт липсват мотиви. По отношение на правилното приложение на материалния закон излага оплаквания, че в случая е недопустимо задължението на ТБО да бъде определено за период от един месец, както и в течене на годината да се променя начина на определяне на същата такса, като се позовава на чл. 67, ал. 3 от ЗМДТ и чл. 68, ал. 1 от ЗМДТ. Твърди се, че не е съобразен фактът, че дружеството е упражнила правото си по чл. 25, ал. 3 от НОАМТЦУСО, за да запази установения ред за определяне на ТБО, избран от праводателя му с надлежно подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт, като съответни декларации са част от материалите по делото. Подробни аргументи са изложени в касационната жалба и се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесния АУЗД в частта му с която на "Риал Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, са установени задължения за такса битови отпадъци за месец Декември 2018 г. в размер на 7 855, 59 лв., потвърден с Решение № СФД19-РД28-134 от 25.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, алтернативно за отмяна на акта и в посочената му част и връщане на преписката на компетентния орган за ново произнасяне. Ответникът по касационната жалба – Директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, оспорва касационната жалба по подробни аргументи изложени в депозирания отговор, който се поддържа от процесуалния му представител в проведеното открито съдебно заседание. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба в частта против Решението на АССГ в частите му, с които се е произнесъл по същество на законосъобразността на АУЗД в частта му установените задължения за данък недвижими имоти и в частта за разноските, съответно аз неоснователна в останатата й част. Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване и неблагоприятен за тази страна съдебен акт, а разгледа на по същество и за основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на АУЗД № ДНД18-ТД26-127/59 от 07.02.2019 г. по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден по заявление от "Риал Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, гр. София, потвърден изцяло в хода на административното му обжалване с Решение № СФД19-РД28-134 от 25.04.2019 г. на ответника. Със същия АУЗД на дружеството са установени задължения за данък недвижими за периода 01.12.2018 г. 31.12.2018 г. в размер на 2 250, 89 лева, ведно с прилежаща лихва в размер на 13, 13 лева и за такса битови отпадъци за периода 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 7 855, 59 лв. за недвижим имот /земя и сгради/, собственост на "Риал Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, гр. София, придобит от дружеството на 15.03.2018 г. Установено е, че дружеството е придобило процесния имот, ведно с построените в него сгради съгласно нот. акт № 92, том II, рег. № 2903, дело № 260 от 15.03.2018 г. и го е декларирало с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 724029075/14.05.2018 г. На първо място съдът е приел оспорването за допустимо, а АУЗД за издаден от компетентен орган и при спазени административно производствени правила. За да обоснове извода си за неоснователност на оспорването в частта относно вмененото задължение за данък недвижими имоти първоинстанционният съд е обсъдил относимите правни норми, съотнесъл ги е към безспорната в тази й част фактическа обстановка и е приел че данъкът в установения размер е дължим, като данъчно задължено лице е именно жалбоподателя, т. е. възприел е материалната законосъобразността на акт в тази му част. Що се каса до установеното задължение за ТБО само за месец Декември 2018 г., съдът също е приел актът за законосъобразен с аргументи че в случая не са били налице всички фактически и правни основания за определянето й по реда на чл. 22, ал. 1 от НОАМТЦУСО – според количеството на битовите отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете за съхранението им и честотата на сметосъбиране, с аргумента че за разглеждания период не се подавани декларации за намаляване или освобождаване от такса битови отпадъци, съгласно посочената наредба. След като прецени наведените в касационната жалба доводи, и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Оплакванията в касационната жалба свързани с факта, че предмет на съдебен контрол не АУЗД в неговата цялост, касаят въпросът относно допустимостта на съдебното решение. Съобразно теорията и практиката, един съдебен акт е недопустим, когато съдът се е произнесъл по спор, с който не е бил сезиран, както и при разглеждане спора по същество, при наличието на процесуална пречка за това Каза се АССГ се е произнесъл по законосъобразността на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, потвърден в хода на административното му обжалване с Решението на горестоящия административен орган, във всички негови части. От друга страна от прочита на жалбата по която е образувано делото пред АССГ се налага изводът, че дружеството е оспорило АУДЗ, в частта му относно установеното с него задължение за ТБО, но не и в частта относно определеното задължение за данък недвижими имоти. Това личи както от обстоятелствената част на жалбата, така и от формулирания петитум към съда за отмяна на акта в частта му относно така определеното задължение. Отделно от това следва да се посочи, че в частта му относно установеното задължение за данък недвижими имоти АУЗД е и влязъл в сила, поради следното, което също не е съобразено от състава на АССГ. В чл. 4, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал. 3 и ал. 4 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация определени с нарочна заповед на Кмета на Община имат правата и задълженията на органи по приходите; според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на Националната агенция за приходите. Съответно чл. 9б от ЗМДТ изцяло препраща относно реда за установява-нето, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към този по чл. 4, ал. 1 – 5, както и такова препращане е сторено и относно обжалването на свързаните с тях актове. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В случая оспорените задължения са установени с АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, който съобразно правилото на ал. 4 подлежи на задължителен административен контрол в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция – в случая пред ръководителя на звеното за местни приходи в Столична Община /така чл. 4, ал. 5 предл. второ от ЗМДТ/. Приложим в случая на основание чл. 144 от ДОПК са и правилата за оспорване пред съд на Ревизионните актове. В тази връзка чл. 156, ал. 2 от ДОПК е категоричен, че актът "не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. " От данните по делото се установява, че със жалба вх. № ДНД18-ТД26-127