Определение № 134 от 13.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 947/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Г. Н. против определение №6/17.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 5309/2016 г. от състав на ІІІ гр.отд. на ВКС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състава на ВКС е приел, че молителят в производството по отмяна на влязлото в сила решение не е посочил фактически твърдения, отнасящи се към посочените от него правни основания за отмяна на влязлото в сила решение, поради което е оставил без разглеждане подадената молба с правно основание чл.303 ГПК. Освен посочването на правните основания по ГПК, на които се иска отмяната на влязлото в сила решение, молителят следва да посочи и фактическите твърдения, на които основава молбата си, относими към посочените в разпоредбата на чл.303 ГПК основания за отмяна на влязло в сила решение. В конкретния случай, молителят е посочил като основания, на които иска отмяната, разпоредбите на чл.303, ал.1, т.2 и т.5 ГПК. В молбата си, молителят не твърди, че в резултат на допуснати от съда процесуални нарушения, е бил лишен от възможността да участвува в делото или не е бил надлежно представляван, както и липсват твърдения за наличието на установено по надлежен ред – с влязло в сила решение или присъда на наказателен съд, неистинност на заключение на вещо лице или др., изброени в разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Липсата посочване на фактически твърдения или твърдения за факти, относими към сочените от молителя правни основания за отмяната на влязлото в сила решение, водят и до недопустимост на същата. В молбата са отмяна се съдържат множество оплаквания по съществото на спора, като се твърди необоснованост и неправилност на съдебното решение. Производството по отмяна на влезли в сила решения е извънреден способ за отмяна на влезли в сила решения, на основанията, посочени в разпоредбата на чл.303 ГПК. Проверката на правилността на решението, основаваща се на правилността на съдебното решение и неговата обоснованост, следва да се извърши в рамките на инстанционния контрол, по реда на обжалването на съдебното решение, не и в извънинстанционното производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение. В тази връзка, изложените твърдения в молбата относно неправилността на решението и неговата необоснованост, не са относими към настоящото производство по чл.303 и сл. ГПК. Предвид изложеното, определението на състава на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, състава на ВКС