Определение № 1467 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1236/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 166, ал. 3 вр. чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Иванова против определение № 11436 от 22.12.2023 г., постановено по адм. дело № 12204/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответникът – главният архитект на Столична община не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – град отхвърля искането на Н. Иванова за спиране на изпълнението на заповед № РА-18-55/18.10.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на жалбоподателката е наредено да премахне преместваем обект - “Сглобяемо метално хале – магазин за мебели“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1007.266 по КК КР на гр. София, с административен адрес - ул. Хенрик Ибсен“ № 20. За да постанови този резултат съдът констатира, че предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона – чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ и може да бъде спряно съобразно чл. 217, ал. 2 ЗУТ по реда на чл. 166 АПК. Съдът приема, че жалбоподателката не ангажира доказателства за настъпването на значителни или трудно поправи вреди от допуснатото предварително изпълнение на административния акт, поради което прави извод за неоснователност на искането. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че по отношение на Н. Иванова не са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. По делото е установено, че за процесния обект е издадено разрешение за поставяне в имот собственост на жалбоподателката, а видно от приложения договор за наем, е че Иванова получава месечен наем в размер на 8000 лв. за същия. Предвид посочения размер на средствата като източник на месечен доход, премахването на обекта ще причини вреда, която може да се определи като значителна по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. След като халето е поставено преди около 17 години, то не е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт, в едноинстанционно съдебно производство – чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ, би предизвикало вреда от вида по чл. 60, ал. 1 АПК, ако такава не е настъпила през целия период. От друга страна, както бе посочено преместваемият обект се намира в частен имот, а не в територия, представляваща публична собственост и/или обект на специална устройствена защита, което съпоставено с вредите, които би търпяла жалбоподателката, обосновава наличие на предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорената заповед. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,