Определение № 1017 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2010 г.

Образувано е по касационна жалба на П. К. Н. срещу въззивното решение от 16.06.2010 г. по гр. дело № 2697/2010 г. на Софийския градски съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е осъден жалбоподателя да за плати на Л. Я. Б. сумата 12 900 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализиране в периода 18.07.2004 г. - 10.07.2007 г. на доходи от отдаване под наем на собствения на ищцата недвижим имот - двуетажна сграда в УПИ (подробно описан), увреден през пролетта на 1996 г. от жалбоподателя, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на неизпълнение на съдебно решение, влязло в сила на 01.06.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2004 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 282 лв. - разноски по делото. В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на въззивното решение, като постановено по непредявен иск, както и за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението за допускане на касационно обжалване са формулирани два процесуалноправни и два материалноправни въпроса, а именно: 1) следва ли съдът по съществото на спора да обсъди всички доказателства и основаните на тях доводи на страните; 2) може ли съдът по съществото на спора да обсъжда доказателства, които не са събрани състезателно в процеса; 3) представлява ли ново непозволено увреждане неизпълнението на влязло в сила съдебно решение, респ. забавеното плащане на парично обезщетение за вреди от непозволено увреждане, присъдено с такова съдебно решение, или отношенията по повод такова забавено плащане следва да се уредят по правилата за неизпълнение на задълженията - чл. 79 и сл. от ЗЗД, и конкретно - чл. 86 от ЗЗД; и 4) от кой момент започва да тече погасителната давност за вземания от непозволено увреждане, и конкретно - за вреди, представляващи пропуснати ползи за определен следващ период от време - от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е присъдено обезщетение за тези вреди за предходен период от време, или на общо основание - от датата на откриване на деца съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. По отношение първия процесуалноправен въпрос се поддържа хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а по отношение на останалите три въпроса се поддържат хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като при условията на евентуалност - относно и четирите въпроса - се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба Л. Я. Б. поддържа в отговора на жалбата, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение, редовна е и е процесуално допустима. Съдебната практика по двата посочени по-горе процесуалноправни въпроса е еднозначна и трайно установена. В конкретния случай тези въпроси не са обсъждани от въззивния съд и той не се е произнесъл по тях по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. По същество тези въпроси представляват в случая пренесени от касационната жалба и преформулирани в изложението на жалбоподателя, негови оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи правилността на въззивното решение. По последната касационната инстанция следва да се произнесе в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. От горното следва, че по отношение на формулираните от жалбоподателя два процесуалноправин въпроса, не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Разрешаването на двата посочени по-горе материалноправни въпроса е обусловило крайните изводи на въззивния съд. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че между страните е налице влязло в сила на 01.06.2004 г. съдебно решение, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди, включително за пропуснати ползи през предходен период от време, на основание чл. 49 от ЗЗД. Приел е също, че за времето 01.06.2004 г. - 03.11.2008 г. (обхващащо процесния период 18.07.2004 г. - 10.07.2007 г.) от страна на жалбоподателя е налице забава, т.е. неизпълнение на това съдебно решение, поради което се е наложило образуване на съдебно-изпълнително производство, както и че именно това ново противоправно бездействие на жалбоподателя е правопораждащият юридически факт, въз основа на който ищцата претендира по настоящото дело и й се дължи от жалбоподателя ново - процесното по делото обезщетение за пропуснати ползи. Относно началния момент на давностния срок, въззивният съд е приел, че поначало това е деня на откриването на дееца, съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, но за да е известен деецът е необходимо действително проявление на увреждането, а това fe моментът на влизане в сила на горното съдебно решение - 01.06.2004 г. Тези два материалноправни въпроса са разрешени по различен начин в посочените и представени от жалбоподателя: решение № 1707/28.12.1994 г. по гр. д. № 484/1994 г. на ВС, V-то гр. отд. и решение № 2733/25.10.1972 г. по гр. д. № 1271/1972 г. на ВС, гр. отд. В първото от тези решения претенцията за обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на парично задължение, е квалифицирана като такава с правно основание чл. 86, ал. 1, изреч. 2 от ЗЗД - претенция за вреди от забава, по-големи от мораторната лихва. Във второто решение е прието, че ако пострадалият още в момента на увреждането му е знаел кое е лицето, което би отговаряло пред него, то вземането му за обезщетение за всички вреди - настъпилите и тези, които сигурно ще настъпят в бъдеще, възниква и става изискуемо в самия момент на непосредственото непозволено увреждане, от който момент започва да тече и общата погасителна давност. От горното е видно, че по отношение на двата формулирани от жалбоподателя материалноправни въпроса са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поради това същото следва да се допусне, още повече, че първият от тези правни въпроси е тясно свързан с оплакването на жалбоподателя за недопустимост на въззивното решение, като постановено по непредявен иск. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение