Определение № 112 от 28.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 533/2010 г.

Производството е по чл.351 ал.5 НПК и е образувано по жалбата на И. П. Ж. против разпореждане № 143 от 15.07.2010 год. по вчнд № 215/2010 год.на Силистренски окръжен съд, с което е върната като процесуално недопустима касационна му жалба срещу определение на този съд, с което е потвърдено разпореждане на Силистренски районен съд с отказ да се образува съдебно производство по негова тъжба, като я изпратил на РП-Силистра по компетентност. С жалбата се иска да се допусне касационна проверка на определението на Окръжният съд, което се отмени, както и разпореждането на Районния съд и делото се върне за разглеждане по същество от надлежния съд.Изложени са съображения за виновността на лицето, срещу което е подал частната тъжба пред съда и намира, че жалбата е основателна, защото определението с което е върната прегражда пътя на наказателното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата поради това, че обжалваното определение не е от кръга на съдебните актове, лимитативно посочени в чл.346 НПК и подлежащи на касационна проверка. ВКС на РБ, за да се произнесе съобрази следното: С разпореждане № 142 от 25.05.2010 год.Силистренски районен съд е отказал да образува съдебно производство по тъжба на И. Ж. и постановил да бъде изпратена на РП-Силистра по компетентност.То е обжалвано от частния тъжител и Силистренски окръжен съд с мотивирано определение № 113 от 08.06.2010 год. е потвърдил разпореждането.Прието е, че правилно е отказано да се образува дело от частен характер, след като визираните в тъжбата престъпления за от общ характер и компетентна да започне наказателно преследване срещу лицето посочено в нея е единствено прокуратурата. С разпореждането от 15.07.2010 год., Силистренски окръжен съд на основание чл.351ал.4, т.3 НПК е върнал касационната жалба на И. Ж. срещу това определение, като е приел, че е окончателно и необжалваемо. Върховният касационен съд намира, че жалбата е правилно върната като процесуално недопустима, предвид разпоредбата на чл.351 ал.4, т.3 НПК.Определението на съда е законосъобразно, защото цитираното определение е окончателно и влиза в сила с неговото постановяване, по арг.на противното-чл.346 т.4 НПК и не подлежи на касационна проверка.В предмета на касационното обжалване съобразно тази разпоредба са включени само съдебните актове постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство.Очевидно това определение не е от тази категория, а както е установил и въззивният съд, такова наказателно производство изобщо не е било образувано.Поради това разпореждането следва да остане в сила, а жалбата без уважение. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на трето наказателно отделение,