Определение № 1423 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1005/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл., вр. чл. 306, ал. 4 и ал. 5 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на К. Тачев против определение № 78/09.01.2024 г. постановено по адм. дело № 1027/2023 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е оставено без уважение негово искане за налагане на административно наказание по чл. 304 и чл.305 АПК, на длъжностното лице - председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение или на друго административно-процесуално задължение по АПК. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като извърши служебна проверка по допустимостта на частната жалба, намира, че същата следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати като недопустимо по следните съображения: Разпоредбите на чл. 302- 307 АПК регламентират налагане на административно наказание за извършено административно нарушение по АПК. Няма императивни разпоредби за начина, по който започва административнонаказателното производство, поради което е допустимо това да става и по искане, имащо характер на сигнал по реда на чл. 119 и сл. АПК. Страни, обаче, в производството по налагане на административното наказания са само нарушителят и административнонаказващият орган. Подателят на сигнала, по чиято инициатива е започнало производството, не участва в него, защото не е страна, поради което и няма право на жалба срещу постановения акт от административнонаказващия орган. В този смисъл е установената трайна съдебна практика (вж. определение № 7364 от 30.05.2013 г. по адм. д. № 5335/2013 г. на ВАС, петчленен състав; определение № 5864 от 29.04.2014 г. по адм. д. № 4188/2014 г. на ВАС, петчленен състав и мн. други). Поради това подадената частна жалба от лице, което не е страна по дело, спрямо която да е постановен неблагоприятен съдебен акт, следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати. Предвид изложеното и на основание чл. 210, ал. 1 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение