Определение № 1431 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 870/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Център за развитие на човешките ресурси срещу решение № 1927 от 8.3.2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „Г”, въззивен състав, постановено по гр. д. № 14021 по описа за 2011 г., с което е отменено решение от 22.07.2011 г. по гр. д. № 33027/2010 г. по описа на СРС в частите, с които са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Н. Д. срещу касатора искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и е постановено друго, с което тези искове за отмяна на незаконното уволнение на М. Д., за възстановяване на предишната и длъжност и за заплащане на 2 053,16 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 17.05.2010 г. до 9.11.2010 г. са уважени.

Касаторът твърди, че решението на СГС е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Счита, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, отразена в решение № 507 от 8.7.2010 г. по гр.д. № 978/2009 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 1238 от 17.06.2005 г. по гр.д. № 770/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС и решение № 8 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 598/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС по следните материалноправни въпроси:

1. Дали работодателят има право едностранно да въвежда различни изисквания за образование и квалификация след възникване на трудовото правоотношение, без да доказва необходимост от това?

2. Може ли да бъде осъществен съдебен контрол върху това правомощие на работодателя?

3. С какъв акт работодателят може да въведе ново изискване за заемане на определена длъжност, в случай че същите не са определени в нормативен акт ?

Формулира като процесуалноправен въпрос могат ли да се въвеждат нови фактически твърдения пред въззивната инстанция, представляващи нови основания за предявения иск, при положение че не са били въведени в първоинстанционното производство. Счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 217 от 30.07.2010 г. по гр. д. № 367/2009 г. на ІІ ГО. Смята, че касационният съд трябва да отговори и на въпрос който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Разполага ли съдът с правомощие да преценява съответствието на правата, задълженията и отговорностите на работника, записани в длъжностната му характеристика, с функциите на структурната единица, в което той полага труд, или това е въпрос на работодателска преценка по целесъобразност и не подлежи на контрол. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставените въпроси.

Ответницата по жалбата М. Н. Д. не взема становище по нея.

Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

За да отмени решението на Софийския районен съд и да постанови вместо него друго, с което да уважи исковете на М. Д., въззивният съд е преценявал от какви причини произтича възлагането на определени функции на ищцата и дали тези функции водят до необходимост от промяна в образователните изисквания за длъжността. Съдът е достигнал до извода, че длъжността на ищцата не е останала същата с промяна на образователните изисквания, а изобщо не е била запазена и е била изцяло променена, което му е дало основание да приеме, че уволнението е незаконосъобразно. Разрешението, дадено от въззивния съд по първите два материалноправни въпроса, формулирани от касатора, противоречи на задължителното и постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 507 от 8.7.2010 г. по гр.д. № 978/2009 г. на ІV ГО на ВКС. Според това решение промяната в изискванията за образование и квалификация за дадена длъжност е от суверенната преценка на работодателя, тази преценка е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо касационното обжалване по тези два въпроса следва да бъде допуснато.

Въпросът на касатора по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК всъщност касае извода на въззивния съд, извършен след преценка на функциите на служителя с функциите на структурната единица, че е налице друго основание, а не посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовия договор. Следователно въпросът трябва да се уточни така: Дали е достатъчно работодателят да докаже само промяната в образователните изисквания за длъжността, или ако съдът при преценка на съответствието на правата, задълженията и отговорностите на работника, записани в длъжностната му характеристика, с функциите на структурната единица, достигне до извода, че след промяната е създадена изцяло нова длъжност и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е друго, може да отмени уволнението като незаконосъобразно. В решение № 507 от 8.7.2010 г. по гр.д. № 978/2009 г. на ІV ГО на ВКС е прието, че е достатъчно работодателят да докаже наличието на поне едно от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, за да бъде това прекратяване законосъобразно, а въззивният съд е отговорил по друг начин на същия въпрос. Ето защо и по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Касационно обжалване по останалите поставени въпроси не следва да бъде допускано. По третия материалноправен въпрос, обоснован с противоречие със съдебната практика, въззивният съд въобще не се е произнесъл. По процесуалноправния въпрос няма противоречие между обжалваното решение и решението, цитирано от касатора, тъй като още в исковата молба ищцата се е позовала на извършена промяна в самата длъжност.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение