Определение № 3272 от 19.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2501/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. Петков, понастоящем в Затвора [населено място], против определение № 1264/02.02.2024 г., постановено от Административен съд – София-град при разглеждането на частна жалба вх. № 1848/16.01.2024 г. и частна жалба вх. № 3938/31.01.2024 г., и двете по описа на АССГ. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискано да бъде отменено Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение състав на АССГ е оставил без уважение исканията на П. Петков за отвод на съдия-докладчика по делото и за предоставяне на правна помощ за приподписване на частната жалба, върнал е подадената от Петков частна жалба с вх. № 1848/16.01.2024 г. по описа на АССГ, подадена против разпореждане № 9210/25.10.2023 г., с което е отказано да бъде образувано производство по подадена искова молба и е оставил без разглеждане частна жалба с вх. № 3938/31.01.2024 г. по описа на АССГ, подадена от Петков против разпореждане от 17.01.2024 г., с което са му дадени указания за отстраняване на нередовности. За да постанови този резултат, съдът е приел, че няма основания за отвод на съдия-докладчика, още повече че няма образувано дело, а се касае само за даване на указания във връзка с администриране на постъпили от страна на П. Петков искания и жалби. По отношение на частна жалба с вх. № 3938/31.01.2024 г. по описа на АССГ, подадена от Петков против разпореждане от 17.01.2024 г. съдът приел, че същата следва да бъде оставена без раглеждане, защото с нея са дадени указания за отстраняване на нередовности, което разпореждане не прегражда хода на делото, поради и което не подлежи на обжалване. По отношение на частна жалба с вх. N 1848/16.01.2024 г. АССГ приел, че следва да се върне на подателя поради неизпълнение на дадените указания за представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 30 лева. Посочено е, че по преписката няма подадена декларация по чл. 83, ал.2 ГПК, както жалбоподателят твърди, поради и което преценка за това дали Петков разполага със средства да заплати дължимата такса не са правени. По отношение на искането за предоставяне на правна помощ съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима и в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ. Прието е, че е налице хипотезата на чл. 24, т. 2 ЗПП, като претенцията на Петков е неоснователна и необоснована, и също така интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ на лицето. Определението е правилно. Законосъобразни и съответни на установените факти по делото са изводите на първоинстанционния съд, че частната жалба на П. Петков с вх. № 1848/16.01.2024 г. по описа на АССГ, подадена против разпореждането от 25.10.2023 г. следва да бъде върната поради неизпълнение на дадените указания. В процесния случай П. Петков не е отстранил констатираните нередовности по подадената от него частна жалба, което е процесуална пречка за осъществяване на съдебното производство по заявения правен спор. Съгласно чл. 213а ал. 1 АПК, приложим и в производствата по частни жалби, ако касационната жалба или протестът не отговарят на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, съдията-докладчик в първоинстанционния съд с разпореждане ги оставя без движение като изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Изречение второ на сочената норма предвижда, че ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. В случая правилно и в съответствие с изискванията на чл. 230 и чл. 235а във вр. чл. 213, т. 3 АПК съдът е указал, че частният жалбоподател следва да представи доказателства за подаване на частната жалба в срок, както и доказателства за заплащане на дължимата във връзка с образуването на дело по частната жалба държавна такса. Както правилно съдът е посочил, въпреки твърденията на Петков за представена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК такава не е представена, поради и което няма как съдът да направи преценка за липса на средства за заплащане на държавната такса от жалбоподателя. В процесния случай П. Петков е изпратил нова жалба – вх. № 3938/31.01.2024 г. по описа на АССГ, против разпореждането от 17.01.2024 г., с което са му дадени указания за отстраняване на нередовности, като самата жалба е написана върху изпратения му препис от разпореждането, без да е представил каквито и да е доказателства или да е изпълнил дадените му указания от съда. В заключение следва да се посочи, че по делото безспорно се установява, че указанията на първоинстанционния съд за отстраняване нередовността на частна жалба с вх. № 1848/16.01.2024 г. по описа на АССГ не са изпълнени в дадения 7-дневен срок, който има преклузивен характер, а неизпълнението им в срок има за последица прекратяването на производството по частната жалба и нейното връщане. Редовността на жалбата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на обжалване, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като П. Петков не е проявил процесуална активност и не е отстранил нередовностите на подадената частна жалба, обосновано и правилно в съответствие с чл. 213а, ал. 1 изр. второ АПК, Административен съд – София-град е върнал частната жалба, поради неотстраняване на нередовностите в срок. Правилно АССГ е оставил без разглеждане частна жалба с вх. № 3938/31.01.2024 г. по описа на АССГ, подадена от Петков против разпореждане от 17.01.2024 г., с което са му дадени указания за отстраняване на нередовности. Правилно е прието, че подадената частна жалба срещу това разпореждане е процесуално недопустима. Обжалваното разпореждане не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не прегражда хода на производството и не е предвидено изрично в закон обжалването му съгласно чл. 215, т. 4 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице и предпоставките за предоставяне на правна помощ на П. Петков. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ /ЗПП/ се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда. Предвид предмета на делото в обсъждания случай не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. Във втората хипотеза съдът разполага с правомощието да прецени необходимостта от предоставяне на правна помощ с оглед релевантните факти по делото. Предвид установеното поведение на жалбоподателя – да пренебрегва труда на назначения му процесуален представител, системно осъществяване самостоятелно на процесуални действия по делото, без съгласуването им с назначения адвокат, претендирайки познаване на материалния и процесуалния закон, обосновано първоинстанционният съд е счел, че е налице злоупотреба с право от страна на П. Петков. В конкретния случай е налице отрицателната предпоставка по чл. 24, т. 1 ЗПП и с оглед релевантните факти предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя. Предвид на изложеното Върховният административен съд намира, че съдът правилно е приложил материалния закон и обосновано е отказал предоставянето на правна помощ на частния жалбоподател. Определението, в частта, с което се оставя без уважение искането за отвод, няма за последица преграждането на съдебното производство, като също така законът не предвижда, че подлежи на обжалване. В процесната частна жалба Петков не посочва, че обжалва определението в тази му част. Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение