Определение № 483 от 08.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 491/2010 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „С.-Д.А.С." ООД,[населено място] чрез адвокат В. К. против въззивно определение № 8428/8.06.2010 г. по гр. д. № 6379/2010 г. на СГС, BO, II Б с-в, с което е оставена без уважение частна жалба на „С.-Д.А.С." ООД срещу разпореждане от 30.03.2010 г. по гр. д. № 13136/2009 г. на СРС, 72 с-в, с което е върната въззивната жалба с вх. № 1012035/26.03.2010 г. срещу решение № 72-24/23.02.2010 г., поради просрочие. Ответникът по частната жалба Д. Д. Д. е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба, като неоснователна. Счита, че определението на въззивния съд е правилно. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК съдебен ак| в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение/определение е изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/частна жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Такъв е конкретният случай. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение