Определение № 5256 от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3238/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния представител юрк. М. Ненкова – Атанасова, против определение № 1386 от 07.02.2024 г. по адм. дело № 12129/2023 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу протоколно определение от 13.10.2023 г. по КНАХД № 423/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател счита оспореното определение за неправилно. Сочи, че в определението на Административен съд – Благоевград за спиране на съдебното производство, изрично е отразено, че съдебният акт подлежи на обжалване. Излага съображения, че в случай, че определението на Административен съд – Благоевград беше изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК, както се твърди в обжалвания съдебен акт, то това следва да е изрично посочено в определението за спиране. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Б. Богомилов, чрез адв. Й. Лалова, излага съображения за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение, Върховният административен съд е оставил без разглеждане частната жалба на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу протоколно определение от 13.10.2023 г. по КНАХД № 423/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, тричленният състав е посочил, че разпоредбата на чл. 628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз (ЕС) е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. първо от ГПК), а след произнасянето на СЕС, то се възобновява (чл. 631, ал. 2 от ГПК). Когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава – членка и пред друг съд на държава – членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване, на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633 във вр. с чл. 631, ал. 1, изр. първо от ГПК. Забраната за инстанционен контрол на определението, въведена в чл. 631, ал. 1, изр. второ от ГПК, се отнася, както за хипотезата, когато съдът спира висящото пред него дело, заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава – членка. Съдът се е позовал на съдебна практика на Върховния административен съд в същия смисъл и е приел частната жалба за недопустима на основание чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК. Определението е неправилно. Неправилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че необжалваемостта на определенията, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 от ГПК, с които се спира производството по делото, поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопределя и необжалваемост на определенията, постановени по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК от друг съд във връзка със същото отправено преюдициално запитване. Действително разпоредбата на чл. 631, ал. 1 от ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите, когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/23 на СЕС, поради отправено преюдициално запитване по различно от висящото производство, съдържа възприетата от съда преценка на преюдициалност. В този случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от значение за правилното решаване на спора. След като е налице спиране на производството до произнасяне на СЕС по дело С-61/23, то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Поради това касационната инстанция дължи проверка дали повдигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното производство. По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,