Определение № 97 от 16.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 93/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с § 2, ал. 10 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./. Образувано е по частна касационна жалба на „Е” А., гр. С. срещу определение № 279 от 07.11.2008 г. по в. ч. гр. д. № 575/2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Плевенски окръжен съд определение № 401 от 10.07.2008 г. по ч. гр. д. № 185/2008 г. за прекратяване на производството по това дело поради недопустимост на подадената от „Е” А. жалба против действията на Държавен съдебен изпълнител при Плевенски районен съд по изп. д. № 10011/2007 г. и на Частен съдебен изпълнител по изп. д. № 2* свързани с опис, оценка и публична продан на недвижим имот, собственост на „Е” А., гр. П.. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът - “Н” А., гр. С. оспорва частната касационна жалба като недопустима с доводи, развити в писмен отговор от 10.02.2009 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва с оглед уредбата на производството по обжалване действията на държавен или частен съдебен изпълнител, съдържаща се в отменения Граждански процесуален кодекс, приложимостта на който към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 10 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, предвид факта, че жалбата по чл. 332 ГПК /отм./ е постъпила преди 01.03.2008г. - същата е постъпила на 21.02.2008 г. Съобразно цитираната правна уредба, определението, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно нормата на чл. 218а, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./, такива са само определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е упражнил контрол за законност на постановеното от окръжния съд определение за прекратяване на производството, респ. за оставяне без разглеждане на частната жалба срещу действията на съдебния изпълнител, е приета изрично и в т.2 от Тълкувателно решение № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че производството пред апелативния съд е окончателно контролно производство. С оглед изложеното, частната касационна жалба е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане. Мотивиран от горните съображения, В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение