Определение № 10348 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9940/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. С молба вх. № 9149/11.06.2024 г. Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител адв. М. Антонова, е поискал изменение на решение № 6794/04.06.2024 г., постановено по адм. дело № 9940/2023 г. по описа на Върховния административен съд, в частта на разноските. Възразява, че касационната инстанция не е присъдила пълния размер на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, поради и което се иска пълното им присъждане. Ответната страна по молбата – "Ник фуд БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Д. Зарева, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд - трето отделение, намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения: С решение № 6794/04.06.2024 г., постановено по адм. дело № 9940/2023 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 4244/27.06.2023 г., постановено по адм. дело № 8383/2022 г. по описа на Административен съд София-град, като също така "Ник фуд БГ" ЕООД е осъдено да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски, направени в касационното производство в размер на 35 225 лв. С решението на АССГ са отхвърлени предявените от "Ник фуд БГ" ЕООД против Държавен фонд “Земеделие“ искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 6 608 025,75лв. за имуществени вреди от отменена Заповед № 03-РД/2810/10.07.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, от които загуби в размер на 1 538 426,51 лв., пропусната полза в размер на отказана субсидия от 1 440 212 лв., пропусната полза в размер на 3 417 754,94 лв., от нереализиран бизнес план за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба, както и лихва за забава в размер на 211 631,30лв. върху главницата от 1 400 212 лв. за период 01.04.2021 г. -11.09.2022 г. С решението на АССГ "Ник фуд БГ" ЕООД е осъдено да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски по делото в размер на 35 624,90 лв. Съдът разполага с правомощието по чл. 248 ГПК да измени или допълни постановеното решение или определение, в частта му за разноските, когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди, което в случая не е налице. Съгласно ал. 1 на посочената норма в срока за обжалване, а ако решението/определението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските“. В случая съдът се е произнесъл по искането на Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на разноски. В решението, чието допълване се иска, е посочено, че искането на Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на разноски е основателно, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, но размерът на адвокатското възнаграждение следва да е обоснован и справедлив и не следва да се превръща в средство за възпиране на правните субекти да претендират реализиране отговорността на държавата за незаконосъобразни актове, действия и бездействия на администрацията. Посочено е още, че това произтича и от задълженията на държавата да осигури ефективни правни средства за защита на имуществените притезания на правните субекти по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека, поради което в полза на Държавен фонд „Земеделие“ е присъдено адвокатско възнаграждение съответно на това, присъдено пред първата инстанция в размер на 35 225 лв. Следователно, касационният съд е формирал ясна воля относно възлагането на разноските, при което не е допуснал грешка, поради което няма основание за изменение на решението. Съдът поддържа извода си за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар от Държавен фонд „Земеделие“. Процесуалните действия, извършени от адв. Антонова по делото включват изготвяне на отговор по касационната жалба и явяване в съдебни заседания. Производството пред ВАС не е от съществена фактическа и правна сложност, във фазата на касационното обжалване не се събират писмени доказателства, разрешеният правен въпрос относно фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ не разкрива никаква съществена трудност, както личи и от мотивите на касационното решение. За сравнение, за по-голяма като обем и тежест работа, извършена в първоинстанционното производство, поисканият и присъден адвокатски хонорар е 35 224,90 лв. (списък на разноските стр. 392 от делото на АССГ). Именно тези съображения, накратко изложени в решението, е имала предвид касационната инстанция, за да прецени, че е оправдано същата сума да бъде присъдена и за касационното производство. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: " В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги." Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. Противоречието на подзаконов нормативен акт със закона води до приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА и определяне на дължимите възнаграждения по справедливост. В този смисъл е налице обилна практика на Върховния административен съд (вж. решение № 2800 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5907/2018 г., решение № 2804 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3781/2018 г., решение № 4408 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7914/2019 г., решение № 5728 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 789/2018 г., решение № 3513 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7400/2019 г.; решение № 5263 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. №15010/2018 г.)., която впрочем е изрично спомената като механизъм за предотвратяване на неоснователното обогатяване и ограничаване на достъпа до правосъдие в Решението на Европейския съд по правата на човека от 15.12.2020г. по дело „Национално движение „Екогласност“ срещу България (Жалба № 31678/17). Страните по договорите за правна защита и съдействие естествено са свободни да уговарят какъвто желаят размер на адвокатските възнаграждения, независимо в каква степен той надхвърля минималния размер по наредбата и независимо от това, дали той е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата, а както е видно, и независимо от това дали защитаваната страна е бюджетно учреждение, което разполага с юрисконсулти или не. Адвокатският труд е от изключителна важност за правната сигурност в правовата държава и целта на решението в никакъв случай не е той да бъде омаловажен. Свободната воля на страните обаче не може да се противопостави на лицето, спрямо което се реализира отговорността за разноски. При реализиране на тази отговорност, тежестта, която загубилата делото страна или съответната държавна или общинска администрация понасят, трябва да отговаря на критериите за пропорционалност и справедливост. Тези критерии трябва да залегнат по подходящ и обоснован начин в съответна наредба на Висшия адвокатски съвет, както посочват и Върховния административен съд, и Съдът на Европейския съюз в цитираните по-горе решения. Това ще гарантира принципа на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост. Поради изложеното, молбата на Държавен фонд „Земеделие“ за изменение на решение № 6794/04.06.2024 г., постановено по адм. дело № 9940/2023 г. по описа на Върховния административен съд в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК Върховният административен съд, трето отделение