Определение № 6551 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4878/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Хюмън Експерт Консулт“ ООД, ЕИК 203250235, чрез процесуален представител адв. Д. Владимиров срещу определение № 3265 от 27.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1745/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението се иска неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК не е подадено писмено възражение от насрещната страна. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С оспореното определение, на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на „Хюмън Експерт Консулт“ ООД против протокол за извършена проверка № ПР2345032/26.01.2024 г., издаден от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, поради недопустимост. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че процесният протокол няма белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Посочил е, че в протокола реално проверяващите органи са допуснали пропуск, като не са дали изрично предписание, представляващо принудителна административна мярка. Определението е правилно. Характерът на един акт се преценява, като се изхожда от съдържащото се в него волеизявление и предизвикваните правни последици. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че в протоколът за извършена проверка единствено са направени констатации по спазването на Закона за насърчаване на заетостта и Кодекса на труда и липсват конкретни предписания, които са съставляват принудителна административна мярка и съответно на това да подлежат на съдебен контрол/ Правилно е отчетено, че от съдържанието на протокола, не може да се уставни той да има белезите на административен акт и не поражда правна промяна в правната сфера на неговия адресат, тъй като не съдържат предписано задължително поведение, поради което законосъобразно подадената срещу него жалба е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК и производството е прекратено. Цитираната съдебна практика в частната жалба не касае настоящия случай, поради което не следва да бъде обсъждана. Съгласно чл. 159, т.1 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване. Приемайки отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване и прекратявайки производството по делото, административният съд е приложил точно процесуалния закон, поради което определението му следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 236 АПК във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,