Определение № 12763 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10995/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по частна жалба на Е. Варадинов, от гр. Перник, против Определение № 505 от 26.10.2023 г., постановено от по адм. дело № 322/2023 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Електронен документ – Акт за брак между М. Манасиев и Б. Ангелков, като недопустима и е прекратено производството по делото. С частната жалба се оспорва извода на съда за процесуална недопустимост на първоинстанционната жалба. Жалбоподателя твърди, че прекратителното определение е неправилно и следва да се обезсили, като делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата му.

Ответникът - Община Перник, не изразява становище по частната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 230 от АПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Е. Варадинов, срещу Електронен документ – акт за брак между М. Манасиев и Б. Ангелков, като недопустима.

За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че е сезиран с жалба с искане за обявяване на нищожността на Електронен документ – акт за брак между М. Манасиев и Б. Ангелков.

Първостепенния съд е установил, че акта за брак сключен на 27.01.1974г., между М. Манасиев и Б. Ангелков е съставен само на хартиен носител, като след въвеждането на ЕСГРАОН, в електронните регистрационни картони на лицата е качен само номер на акта за брак. Установява се още, че в електронния запис на личния регистрационен картон на Б. Ангелков, са извършени корекции, а именно:

1. към 14.03.2007 г., като погрешно в графа „развод“, вместо в графа „акт за брак“ е въведен номера на акта за брак и датата на сключването му.; 2. към 25.10.2022 г., когато е извършено изтриване на погрешно въведената в графа „развод“, информация, извършено по данни на административния орган, от Е. Андонова – лице по гражданско състояние; 3. към 28.10.2022 г., когато Акт за брак № 33 от 27.01.1974 г., сключен между М. Манасиев и Б. Ангелков е отразен в правилната графа „акт за брак“.

На следващо място по делото е констатирано, че в Удостоверение за наследници № 202 от 14.10.2022 г., в графа „семейно положение“, за починалия Б. Ангелков е отразено „[семейно положение]“, като съответно в Удостоверение за наследници № 214 от 02.11.2022 г., в графа „семейно положение“, за починалия Б. Ангелков е отразено „[семейно положение]“.

С оглед на тази фактическа обстановка първостепенния съд е приел от правна страна, че актовете за гражданско състояние не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от АПК, както и че в настоящия случай обжалвания Електронен документ – акт за брак между М. Манасиев и Б. Ангелков, по своята същност не е индивидуален административен акт.

В тази връзка е заключил, че в случая е налице липса на подлежащ на оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, годен за самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на АПК, поради което и на осн. чл. 159, т. 1 от АПК жалбата като недопустима е оставена без разглеждане.

Определението е валидно, допустимо, и правилно, но по различни от изложените от първостепенния съд мотиви. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да съставляват основания за отмяната му.

Съдът от първата инстанция не е определил правилно предмета на спора, след което необосновано е приел, че в случая не е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Съображенията му за недопустимост на оспорването, отнасящи се до липсата на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, не се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 21, ал. 1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие, съгласно чл. 21, ал. 4 АПК.

В случая предмет на спора пред първостепенния съд е искане за обявяване на нищожността на Електронен документ – Акт за брак между М. Манасиев и Б. Ангелков. Същият документ безспорно има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, с който се удостоверява съществуването на факти с правно значение. В тази връзка доводите на първостепенния съд в обратния смисъл са необосновани и неправилни.

На следващо място от делото пред първостепенния съд безспорно се установява, че както оспорения акт за брак (в електронният му вариант), така и удостоверението за наследници са коригирани като са нанесени коректните данни още преди да започне производството пред административния съд.

За пълнота на изложението настоящата инстанция следва да отбележи, че волеизявлението на издателя относно фактите и обстоятелствата с правно значение, които са обективирани в удостоверителния документ, съставляващи неговото съдържание, може да се оспори само по административен ред. В този смисъл е нормата на чл. 81, ал. 2 АПК, която изрично регламентира, че по административен ред може да се оспори и съдържанието на документ, поради което по аргумент за противното, съдът обосновано е преценил, че съдържанието на документа, представляващ удостоверителния административен акт не може да се оспорва пред съда.

Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в този кодекс производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В тази връзка настоящия състав на счита, че обстоятелството, че заявителят не е съгласен със съдържанието на оспорения документ му дава възможност да оспорва същия пред областния управител по реда на административния контрол, но не и пред съда.

Водим от изложеното, като е достигнал до извода за недопустимост на подадената от Е. Варадинов жалба и е прекратил производството по делото, първостепенния съд е постановил правилно определение като краен резултат, което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,