Определение № 345 от 18.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2216/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 5152 / 29.06.2020 г. на „Американ Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк“, представлявано от Ж. Я., срещу определение № 84 / 23.04.2020 г. по гр.д. 2685/2019 г. на Върховния Касационен съд, с което е върната частна жалба № 1317/10.02.2020 г., предявена от настоящия жалбоподател. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Осъществена е процедурата по връчване на препис, но не е постъпил отговор в срок. Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, срещу определение, което подлежи на обжалване и от процесуално легитимирана страна. С определение № 84 / 23.04.2020 г. Върховният касационен съд е констатирал, че пред него е предявена частна жалба срещу определение на друг състав на ВКС, в което изрично е посочено, че определението не подлежи на обжалване. Съставът на ВКС приел, че определенията на ВКС, които са постановени по частни жалби срещу преграждащи определения на апелативните съдилища по реда на чл. 274 ГПК, ал. 2, изр. 1 ГПК са окончателни и не подлежат на обжалване. С тези мотиви, Върховният касационен съд заключил, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу акт, не подлежащ на обжалване. Обжалваното определение е правилно. В настоящия случай е образувано частно производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК по частна жалба № 3767 на настоящия жалбоподател срещу определение на Варненския апелативен съд, завършило с определение № 511 / 28.11.2019 г., с което съставът на ВКС се е произнесъл по същество, потвърждавайки обжалваното апелативно определение. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК преграждащите определения постановени от апелативен съд, подлежат на обжалване пред ВКС с частна жалба, но постановените от него определения, с които жалбите са разгледани по същество са окончателни и не подлежат на по-нататъшен инстанционен контрол, тъй като не попадат в категорията на обжалваемите определения, визирани в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, които при постановяването им от ВКС могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК пред друг състав. Не е налице ѝ хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което изводът на състава на ВКС, постановил настоящото обжалвано определение е правилен и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Изложените от жалбоподателя доводи по същество са несъстоятелни и неотносими, тъй като предмет на настоящото производство е правото му на обжалване, по което предходния състав на ВКС се е произнесъл с обжалваното определение, а не процесуалноправния спор, който е предмет по ч. гр. д. № 2685 / 2019 г., завършило с определение № 511 / 28.11.2019 г. Така мотивиран, Върховен Касационен съд, в състав на III ГО