Определение № 1113 от 10.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2493/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 156 от 26.07.2024 г. по в. гр. д. № 176/2024 г. на Смолянски окръжен съд, потвърждаващо решение № 47 от 19.02.2024 г. по гр. д. № 246/2023 г. на Мадански районен съд, с което е уважен предявеният от М. Ф. А. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 5 347.90 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в щети на ограда от бетонни блокчета и метална врата в имот, намиращ се в [населено място], [улица], причинени в резултат на ПТП от 29.01.2023 г. при удар от лек автомобил „Опел“, модел „Мовано“, с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.02.2023 г. до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Изразява несъгласие с присъденото обезщетение за имуществени вреди с твърдението, че размерът му е прекомерен поради недоказаност на стойността на извършените ремонтни дейности, както и че е налице принос от страна на ищеца за вредите, изразяващ се в некачествено строителство на оградата. Счита, че решаващият състав не е изпълнил задължението си за мотивиране на съдебния акт, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и по-конкретно – не е обсъдил свидетелските показания и повторната съдебно-техническа експертиза. Твърди, че въззивният съд неправилно се е позовал на изготвената пред първоинстанционния съд съдебно-техническа оценителна експертиза, доколкото същата е необоснована и дадените в нея отговори за стойността на СМР се основават единствено на данни от исковата молба, които са завишени и не кореспондират с пазарните цени. Според касатора, след приспадане на извънсъдебно платената от него сума в размер 938.14 лв., дължимото обезщетение за имуществените вреди е в размер на 870.64 лв. – разходи за СМР. В касационната жалба са релевирани доводи и за недоказаност на причинната връзка между увреждащото събитие и настъпилите имуществени вреди, както и съображения, че ищецът не притежава активна легитимация да претендира обезщетение за имуществени вреди доколкото собственик на земята и оградата към датата на ПТП е [община]. Като значими за допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за имуществени вреди при предявен иск срещу застрахователя; 2. При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и неособснованост на фактическите констатации относно възприетия размер в полза на М. А., въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани относими и релевантни доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално правни норми; 3. Какви са критериите за заинтересованост, субективност и безпристрастност на вещото лице, които следва да съобрази съдът, за да кредитира едно заключение, и може ли едно вещо лице да се приеме за заинтересовано и пристрастно единствено по твърдения на една от страните, без същата страна да е оспорила експертизата и/или да е приложила доказателства за твърденията си; 4. При приета повторна експертиза, без оспорвания по реда на ГПК от страните, и първоначална експертиза, оспорена от някоя от страните, с приложени доказателства за неправилност на заключението, на коя от двете експертизи може да се позове съдът в своя краен акт, като се отчетат и мотивите на съда за назначаване на повторна експертиза; 5. Кое лице има право на застрахователно обезщетение за причинени вреди на незаконно изградена постройка в общински имот, общината или лицето, изградило незаконната постройка“. Ответникът по касация – М. Ф. А. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 04.11.2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е уважен предявеният от М. Ф. А. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от 29.01.2023 г., въззивният съд е приел за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя. Като спорен и подлежащ на обсъждане е преценил единствено въпроса за размера на дължимото обезщетение. След анализ на събраните по делото доказателства, решаващият състав е споделил извода на първата инстанция, че обезщетението за имуществени вреди е в размер именно на присъдената сума 5 347.90 лв. Решаващият състав е възприел заключението на първоначалната техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Денка С., в което са посочени констатираните щети от ПТП, необходимите за репарирането им строително-монтажни работи и тяхната стойност, изчислена по средни за страната цени към датата на ПТП, като въз основа на тази стойност е определил размера на дължимото обезщетение. Това заключение е кредитирано като компетентно и обосновано, след като е обсъдено възражението на ответника срещу стойността на СМР, базирано на оферти с по-ниска стойност, което решаващият състав е счел за неоснователно. Въззивният съд не е кредитирал заключението на повторната техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б. А., по съображения, че определената от него стойност на СМР се основава на оферта на „Талант - М“ ЕООД, която съдът е преценил за недостоверна поради това, че не е подписана от управителя на дружеството и е изготвена без негово знание и съгласие. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства. За първия въпрос изводът за отсъствие на общото изискване за допускане на касационно обжалване следва от несъответствието му с мотивите на акта. При преценката относно дължимото на ищеца обезщетение за имуществени вреди въззивният съд не е приложил принципа за справедливостта, предвиден в чл. 52 ЗЗД, доколкото понятието „справедливост“ е приложимо само за неимуществените вреди. Имуществените вреди се обезщетяват не по справедливост, а в размер на действително направените разходи за възстановяване на увреденото имущество, които, в настоящия случай, решаващият състав е определил въз основа на събраните по делото доказателства. Вторият въпрос представлява по своята същност оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с преценката на доказателствата и обективира несъгласието на страната с резултата от тази преценка, което обаче е предмет на самия касационен контрол, но не може да обоснове допускането му. Освен това, въпросът не кореспондира с мотивите на решението, видно от които, съдебният състав е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, счетени от него като относими за спора; произнесъл се е по всички доводи и възражения на страните и подробно е аргументирал своите фактически и правни изводи. Въпроси № 3 и № 4 също не могат да бъдат определени като значими за делото по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от цитираното тълкувателно решение. Въпросите отразяват несъгласието на касатора с определения размер на обезщетението за имуществени вреди и съдържат твърдението му, че съдът не се е аргументирал защо кредитира заключението на първоначалната, а не на повторната техническа експертиза. Това твърдение обаче не съответства на мотивите на обжалвания акт, тъй като в тях са изложени конкретни съображения във връзка и с двете заключения и подробно е обоснован изводът, защо следва да бъде възприето именно първоначалното закючение. Петият поставен въпрос също няма характер на обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК предвид липсата на произнасяне по него в атакуваното решение – въззивният съд изобщо не е обсъждал чия собственост е увреденото имущество и кое лице има право на застрахователно обезщетение. Отделно от това, дори въпросите да бъдат преценени като релевантни, касационният контрол не може да бъде допуснат, доколкото касаторът не е посочил съдебна практика в подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Липсва също и аргументация на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно – в какво се изразява значението на решените от въззивния съд въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в какъвто смисъл са указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. На последно място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното решение, тъй като такава не се констатира. Решението нито е явно необосновано (поради грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък extra legem (да е приложена несъществуваща или отменена правна норма). В случая, касаторът е отъждествил очевидната неправилност с неправилността на акта поради необоснованост, която обаче не може да обоснове допускането му до касационен контрол. С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение