Определение № 6 от 20.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 567/2010 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 52 от 04.03.2010 г. по гр. д. № 730/2009 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното отхвърляне на предявените от същото дружество искове по чл. 422 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускане на касационно обжалване на същото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът по касация Д. Т. Ж., чрез процесуалния си пълномощник, в писмен отговор заявява становище за недопустимост на касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се до обективно съединени искове, всеки от които е с цена под 1 000лв. - иск по чл. 422 ГПК, предявен за сумата 836,64 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен за сумата 387,51 лв. Следователно, обжалваемият интерес по делото, преценен по отношение на всеки от исковете, е под 1000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. По изложените съображения, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение