Определение № 8 от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 927/2010 г.

Производството е реда на пар.2,ал.9 от ПЗР ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2146/4.08.2010 г. от И. Г. К. от[населено място] против определение от 6.07.2010 г. по ч.гр.д. № 934/2009 г. на С. ОС, с което се отхвърля молбата за предоставяне на правна помощ по чл.23,ал.4 ЗПП, обективирана в частна жалба вх. № 691/17.03.2010 г. Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като този вид определения не са изрично посочени в разпоредбата на чл.25 от Закона за правната помощ, че подлежат на обжалване. По тези съображения, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Частната жалба вх. № 691/17.03.2010 г. против разпореждане от 26.02.2010 г., /датата е неправилно посочена 20.02.2010 г./, за връщане на частна касационна жалба вх. № 2837/7.12.2009 г. против определение от 18.11.2009 г. по ч.гр.д. № 934/2009 г. на С. ОС, е основателна, тъй като производството следва да се разглежда по реда на отменения ГПК, съобразно правилото на п.2,ал.9 от ПЗР ГПК. Неоснователно въззивният съд е изисквал съобразяване на частната касационна жалба с процесуалните изисквания на чл.284,ал.2 и 3,т.1 ГПК. Затова, разпореждането за връщане е неправилно и следва да се отмени. Това предпоставя произнасяне и по предходната частна касационна жалба. Частна касационна жалба вх. № 2837/7.12.2009 г. против определение от 18.11.2009 г. по ч.гр.д. № 934/2009 г. на СОС, е недопустима, тъй като се атакува въззивно определение по чл.250 ГПК-отм., което не подлежи на касационно обжалване. Определенията по оспорване на вземането по изп.лист подлежат на двуинстанционно разглеждане. Както определението по чл.250 ГПК-отм. за спиране на изпълнението в изп.производство, образувано въз основа на несъдебно изп.основание, така и определението по чл.252 ГПК-отм., не подлежат на касационно обжалване, тъй като не са от категорията на визираните в чл.218а,ал.1,б.”в” ГПК-отм. Освен това, обжалваното определение не разрешава материалноправен спор свързан с предмета на съдебното производство. В този смисъл е т.6 ТР 1/2001 ОСГК. Виж и опр. по т.д. № 80/2005 г.на ВКС-ТК, петчленен състав. Затова, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.