Определение № 649 от 16.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 644/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. Т. и И. Б. Т. чрез процесуалния им представител адв.Н. Г. срещу решение от 16.5.2012 г, постановено по гр.дело № 2207/2011 на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение от 11.7.2011 г по гр.дело № 228/2009 г на Пловдивски районен съд ,10 гр.състав в обжалваната част и вместо него е постановено друго, с което Е. К. Т. и И. Б. Т. са осъдени на основание чл.108 от ЗС да предадат на Х. Д. П., Г. С. С., К. З. Г., Н. Р. Р., И. К. П., Я. Г. К., Е. К. Б., Б. А. Г. и А. И. Н. собствеността и владението върху помещение с площ от 15 кв.м, разположено в партера на жилищната сграда в [населено място], на [улица] до самото стълбище, водещо до етажите на жилищния блок и представляващо обща част, при граници: от север-дворно място, от изток-вход за жилищната сграда и стълбище, от юг-търговски обект, различен от магазина за хранителни стоки и от запад-склад / на мястото на стара хладилна камера към магазина за хранителни стоки/ и помещение, разположено в северната част на партера, с вход от рампа към двора, което помещение е оцветено в зелен цвят на схема № 2 /л.356 от делото на Пловдивски районен съд към заключението на в.л.С. Ж. от 28.3.2011 г, която схема се счита за неразделна част от съдебното решение.Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от всички ищци срещу ответницата К. К. К. искове по чл.108 от ЗС за предаване собствеността и владението на спорното помещение, както и исковете по чл.108 ЗС на ищците М. А. К., М. Х. Г., Н. Д. Д., С. И. М. и В. Й. Г. срещу Е. К. Т. и И. Б. Т. като неоснователни. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторите Е. К. Т. и И. Б. Т. сочат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС обективирана в ТР 1/2001 г т.17 като е конституирал ответника И. Т. пред въззивната инстанция, вместо да обезсили решението на първоинстанционният съд и да върне делото за ново разглеждане. Ответниците по касация Е. К. Т. и И. Б. Т. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от пълномощника им адв.Н. А..Подържат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, респ.считат, че касационната жалба е неоснователна. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците Х. Д. П., Г. С. С., К. З. Г., Н. Р. Р., И. К. П., Я. Г. К., Е. К. Б., Б. А. Г. и А. И. Н. са притежатели на индивидуални обекти в жилищната сграда в [населено място], на [улица] като такива са собственици на процесното помещение, представляващо обща част, а именно помещение с площ от 15 кв.м, разположено в партера на жилищната сграда в [населено място], на [улица] до самото стълбище, водещо до етажите на жилищния блок и представляващо обща част, при граници: от север-дворно място, от изток-вход за жилищната сграда и стълбище, от юг-търговски обект, различен от магазина за хранителни стоки и от запад-склад /на мястото на стара хладилна камера към магазина за хранителни стоки/ и помещение, разположено в северната част на партера, с вход от рампа към двора, което помещение е оцветено в зелен цвят на схема № 2 /л.356 от делото на Пловдивски районен съд към заключението на в.л.Ж., което е неразделна част от въззивното решение. С нотариален акт № 63, т.9, рег.№ 5398, дело № 1757/2006 г Е. К. Т. и катя К. К. са закупили магазин за промишлени стоки в [населено място], на [улица] подблоковото пространство на първи етаж от сградата, състоящ се от търговска зала и складови помещения, със застроена площ от 7 кв.м, при граници на магазина: от запад-магазин за хранителни стоки, от изток-ресторант „Стадиона”, отгоре-апартаменти на сградата, както и съответните на този магазин идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, в който е построена.Приел е, че с нотариален акт № 147 т.4, рег.№ 8253 по дело № 747/2008 г е извършена доброволна делба, като описания по-горе магазин е поставен в дял на Е. К. Т. и съпруга й И. Б. Т.. С определение, постановено в закрито заседание на 25.10.2011 г по гр.дело № 2207/2011 г Пловдивски окръжен съд е приел, че въз основа на представения договор за делба магазинът, поставен в дял на съпрузите Т., към който според тях принадлежи и спорното помещение е съпружеска имуществена общност до размера на ½ ид.част от него, а останалата ½ ид.част е индивидуална собственост на ответницата Е. Т..Приел е, че този факт обосновава съвместната процесуална легитимация на съпрузите по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като необходими другари, поради което е конституирал И. Т. като ответник по делото с определение от 1.12.2011 г.На последния е предоставен срок за депозиране на писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.Въззивният съд е изготвил нов доклад и е дал възможност на страните за представяне на доказателства. С постановеното въззивно решение, Пловдивски окръжен съд е приел, че спорното помещение е собственост на етажните собственици, тъй като представлява обща част и е осъдил ответниците Т. да предадат собствеността и владението върху него. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторите Е. К. Т. и И. Б. Т. сочат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС обективирана в ТР 1/2001 г т.17 като е конституирал ответника И. Т. пред въззивната инстанция, вместо да обезсили решението на първоинстанционният съд и да върне делото за ново разглеждане. С определение № 92 от 4.4.2013 г, постановено по гр.дело № 644/12 г, Върховният касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение е спрял производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до произнасянето на ОСГКТК на ВКС с решение по Тълкувателно дело № 1/13 г по въпроса „ актуални ли са постановките на т.17 от ТР № 1 от 4.1.2001 г на ОСГТК при действието на ГПК в сила от 1.3.2008 г” Тълкувателно решение № 1/13 г по тълк.дело № 1/13 на ОСГТК е публикувано на 9.12.2013 г, поради което отпада процесуалната пречка послужила като основание за спиране на производството по настоящото дело.С т.6 на посоченото Тълкувателно решение е прието, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанциноното решение и да върне делото на първоинстанционноия съд за ново разглеждане с участие на необходимия другор.Приетото от въззивния съд, че постановките на т.17 от ТР № 182000 г от 4.1.2001 г по гр.дело № 182000 г на ОСГК на ВКС в частта относно задължителното другарство са актуални при действието на ГПК в сила от 1.3.2008 г противоречи на т.6 Тълкувателно решение № 1/13 г по тълк.дело № 1/13 на ОСГТК е публикувано на 9.12.2013 г. Касацинонно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по така поставения от касаторите процесуално правен въпрос „приложима ли е постановката на т.17 от ТР 1/2001 г на ОСГК на ВКС при действието на ГПК в сила от 1.3.2008 г”, доколкото въззивният съд е постановил решение по отношение на ответника И. Т.-задължителен и необходим другар като го е конституирал за първи път пред въззивната инстанция, вместо да обезсили първоинстанционното решение и да върне дело за ново разглеждане на този съд. В. от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение